Орхан Мурад пред „Плевен за Плевен”: Държавата е абдикирала от проблемите на хората с увреждания

Както „Плевен за Плевен” ви информира, днес в града ни бе открит Републикански турнир по шахмат за незрящи хора. Надпреварата се провежда в два поредни дни в хотел „Балкан”, като в нея участват шест отбора с по трима шахматисти – мъже и жени, които са победители в шестте зонални първенства в страната. Сред официалните гости на откриването бяха председателят на Съюза на слепите в България, Васил Долапчиев, зам.-областният управител Енгин Кючуков и зам.-кметът Стефан Петков. Малко встрани от спортната треска, обзела участниците, без да влиза под прицела на камерите и фотоапаратите, бе и популярният певец Орхан Мурад. Изпълнителят на хитовете „Хиляди слънца” и „Обичам те още” бе любезен да отговори на въпросите на „Плевен за Плевен”.

– Г-н Мурад, какъв е поводът, по който гостувате в Плевен?
– Тук съм съвсем неофициално – не съм от участниците в първенството (смее се). Така да се каже, гостувам като съпорт и приятел на незрящите шахматисти, като по време на веселата част ще изпея някоя песничка, с която ще поздравя предварително победителите.
– В навечерието сме на Международния ден на хората с увреждания – 3 декември. Зная, че всяка година се включвате в мероприятия по този повод. Какви са инициативите, които предстоят сега?
– Проявите са няколко, но за съжаление, ще мога да участвам само в две. Имаме едно прекрасно събитие във Велико Търново, организирано от Фондация „Сила за живот”, като талантливите хора с увреждания ще имат две благотворителни концертни прояви – в „Калоянова крепост” в Арбанаси и в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов” в старата столица. Те са съответно на 2 и 3 декември, а събраните от тях средства са предназначени за студенти с увреждания. Аз ще бъда там само в първата вечер, а на 3 декември ще съм в София за участие в международна културна проява по същия повод. Очакваме гости от Турция и Македония, заедно с които ще изнесем концерт, а на следващия ден ще придружа турската делегация при визитата й в Пловдив.
Това е само една малка част от проявите, които ежегодно се организират за отбелязването на този ден, който в никакъв случай не мога да нарека празник. Едва ли на някого му се празнува по такъв повод. По-скоро това са едни мероприятия, които целят да покажат нас, хората с увреждания, пред обществото, да разкажат за нас и нашите проблеми и затова че ни има. Въпреки че в повечето случаи държавата се прави на щраус, заривайки си главата в пясъка и абдикирайки от проблемите на хора като нас. Разбира се, денят е повод да се чуем и поздравим, тъй като подобен тип прояви ни сближават допълнително.
– Въпреки всичко, прави впечатление, че през последните години все повече се чува за мероприятията, организирани от хората с увреждания. Смятате ли, че българското общество вече се отвори към вашите проблеми?
– Иска ми се да вярвам, че по-голямата част от българите носят добри сърца. Но ако говорим за материална подкрепа към тази група хора, там нещата са много по-трудни. Може би аз и други мои приятели сме един вид пионери, които поставят основите на нещо ново, а други след нас ще трябва да доразвият нещата. Надявам се и вярвам, че България ще се превърне в добро място за живеене, с добра среда за хората с увреждания, като след време перспективите пред тях ще стоят по съвсем друг начин. Както се казва, сега правим каквото можем, пък да става каквото ще. Лично аз го чувствам като мисия и се стремя да бъда полезен в това отношение.
Важното е, че и проявите, насочени към хората с увреждания, стават все повече. В Етрополе, например, проведохме фестивал, в който се включиха Вики от „Мастило”, Наско от Б.Т.Р., Краси Гюлмезов… Радвам се, че имаме подкрепата на много колеги.
– Върху какво работи в момента Орхан Мурад?
– Когато ми остане свободно време, си доставям удоволствие, като творя в домашна обстановка. Вече си записвам нещата, благодарение на съвременните технологии, което е нещо изключително полезно за незрящите музиканти. Смея да твърдя, че се получиха няколко добри песни, като продължавам в този дух.
– А да очакваме ли и албум в скоро време?
– Спрях с албумите около 2000-та година, защото за да се направи албум, трябва върху него да поработи един доста голям екип от хора. Всичко това е много скъпо, а вместо да купуват това, което правим, потребителите си теглят музиката безплатно от интернет. Така че, няма смисъл от албумите. Решихме да съкратим пътя, като правим песни и ги пускаме директно в интернет. А за приходите си разчитаме изцяло на участията в различни заведения и частни партита. Засега в България сме на това ниво.
Мечтая си за деня, в който изпълнителите, пеещи на симбек, ще бъдат замервани с камъни от българската публиката и тя ще иска жива музика, както е навсякъде по света. Тогава, може би, ще се редуцира и броят на певците у нас, както беше докъм 2000-та година и масовото навлизане на компютрите. С това изправяне на фалшивото пеене всеки стана певец, особено ако има големи гърди и руса коса. Сигурен съм, че ако се превърнем в бяла държава в това отношение, ще си доставяме и много по-голямо удоволствие с изнасянето на истински концерти.
– Имате ли надежди, че това ще се случи скоро?
– За съжаление, не. Мисля, че сме на много изостанал и лош етап в развитието на шоубизнеса.