Калин Донков: Поезията не е нужда на обществото, а на отделния човек

Както „Плевен за Плевен” писа, в четвъртък в художествена галерия „Дарение Светлин Русев” бе представено библиофилското издание със стихове на Калин Донков и рисунки на акад. Светлин Русев, озаглавено „Ето я нощта”. За книгата говори поетесата Валентина Атанасова, част от стиховете в нея рецитира директорът на ДКТ „Иван Радоев”, Илко Иларионов, а със свои музикални изпълнения в проявата се включиха изпълнители от Детски хор „Звъника” с ръководител Ваня Делийска.
Ето какво сподели Калин Донков преди началото на творческия празник.

– Г-н Донков, разкажете малко повече за самата книга и стиховете, включени в нея.
– Това са елегии, които съм писал в продължение на дълги години, а някои от тях вече са били отпечатвани. Не мога да ви кажа какъв е техният брой, тъй като, честно казано, не съм ги броил. С акад. Светлин Русев ги подбрахме за това библиофилско издание, като решихме да поднесем на нашите приятели и почитатели една по-необикновена книга, с по-особена изработка. Към всеки разтвор, както ние му казваме, има стихотворение, рисунка и ръкопис. Това не е първото ни съвместно издание с акад. Русев, като от много години той илюстрира моите книги. Ще призная, че не възлагаме особени претенции на тези издания. Те по-скоро са нашата почит към приятелите и въобще към литературата. Надявам се да сме зарадвали с тях хората. Вероятно знаете, че съвсем малка част от тиража се продава, като основно раздаваме книгите. Предишното издание бе само в 100 екземпляра, а това е отпечатано в 200.
– А спомняте ли си първото издание?
– Да, казваше се „Незабрава” и излезе през 1986 г.
– Какво е внушението, което е търсено в настоящата ви книга?
– Знаете, че елегиите са по-тъжни и замислени стихотворения, а и рисунките също са такива. Общо взето, звукът е есенно-зимен – такава е цялата тоналност и бленда на тази книга. Но не бих казал, че това има някаква пряка връзка с обществените настроения напоследък. А и тези елегии са по-леки и светли.
– Как се случи самият процес по напасването на стихотворенията и рисунките?
– За първи път рисунките са направени върху книгата, но не са илюстрации към самите стихотворения. Като разгледате книгата, ще разберете, че това са просто различни есенни настроения, картини, лица… Докато в предишните случаи сме вземали готови неща, които, както се казва, пасват на книгата.
– А вие можете ли да напишете стихотворение по картина?
– Едва ли. Поне досега не ми се е случвало. Всяко изкуство извиква някакво настроение, което след това може да съвпадне с дадено стихотворение. А иначе при мен вдъхновението може да дойде от различни неща – както от светлите и мрачните неща, така и от радостите и загубите.
– Имаме ли, според вас, нужда от поезия днес?
– Това е нещо лично. Не мога да кажа, че това е нужда на обществото или на времето, а по-скоро на отделния човек. Един има нужда да пише, за да изрази себе си, друг пък да чете.
– Връщате ли се често в Плевен?
– Не, няма причина, поради която да го правя. Семейството ми вече го няма тук. Разбира се, в Плевен останаха много мои приятели, но с повечето от тях се виждам в София.
– А в родното село Беглеж?
– Там имам само един стар вуйчо, при когото се отбивам по-често.

Текст: Радослав Христов