Коя е неговата най-нежна соната разкри поетът Осман Мустафов

Премиера на четвъртата поредна стихосбирка на плевенския поет Осман Мустафов се състоя вчера в художествена галерия „Дарение Светлин Русев”. След “Сините птици”, “Песента на светлината” и “Не се пилей, Живот” авторът представи новата си книга „Небесна соната”, дело на издателство „Северно ехо”. За стихосбирката на Мустафов говори поетесата Татяна Любенова, която посочи, че нея той не е изневерил на стила си, на ярката образност, пищност на изказа, щедрата метафоричност на внушенията. По думите й, в „Небесна соната” Осман Мустафов много повече се съизмерва с общата съдба на “земляните”, обикновените хора, обикновеното човечество. Той не е избраник на съдбата, но носи в себе си толкова много чувственост и силна емоционалност, толкова вътрешна чистота и дълбока чувствителност, че неговите стихове зазвучават като признания, от които имаме нужда.
Книгата “Небесна соната” е посветена на внучката на поета – Дилек, както и на новия живот, който идва, за да отрече отчаянието, загубите, разочарованията, да ни покаже как се разпукват пъпките всяка пролет, как тече водата – вечната, как свети слънцето и ни стопля, как дъждът измива болката и ни прави светли до блясък.
В авторовия свят се вместват внучката, която е “най-нежната соната”, мъжките му пътища, майката и родният кът, любимите хора, дълбоките му страсти и един невидим и постоянно присъстващ оптимизъм, който никога не изчезва, един глад за красота, за светлина, за себераздаване, за единение с доброто, сподели още с гостите в галерията Таня Любенова.

Текст и снимка: Радослав Христов