14 септември – Кръстовден. Ако вали – чака ни плодородна година

Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден, който в народните обичаи се смята за началото на есента.
Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
За празника се раздават пресни пити, за да се умилостивят стихиите и да бъде плодородна годината. Първото откъснато грозде се освещава в черква и се раздава за здраве и плодородие. Освен именниците, на този ден празнуват и лечителите, които лекуват пресекнал се кръст, навехнати или счупени крайници.
На Кръстовден имен ден имат Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кръстилена, Кръстена, Кръстил, Кръстила.

По материали от интернет