24 май – най-светлият български празник

Днес честваме най-светлия български празник – деня на българската просвета и славянската писменост.
Смята се, че началото на традицията за празника датира от 11 май 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ Пловдив, по инициатива на Найден Геров, се организира тържество в памет на Кирил и Методий. През годините честванията на тази дата продължават и в други градове в България, а от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., празникът вече се чества на 24 май.

Братята Кирил и Методий са родени в Солун. Методий е най-големият от седемте братя в семейството на висшия византийски военачалник Леон и съпругата му Мария. Роден е през 815 година. Константин е най-малкият син и е роден през 827 година. Чак към края на живота си, в Рим, приема името Кирил, под което е познат до днес.
След ранната смърт на баща си, децата минават под попечителството на своя чичо Теоктист. Кирил бива поканен от него в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. По време на следването си младежът е забелязан от цариградските управляващи и Патриаршията, които го привличат на свое разположение в Цариград и му поверяват множество мисии, някои от които в Багдат, Хазария, Великоморавия.
Методий получава, благодарение на чичо си, държавен пост и е назначен за управител на административна област, недалеч от Солун, населена със славяни. За неговата младост има по-малко исторически данни, отколкото за Кирил. Знае се, че неочаквано през 851 г. се отказва от високия пост и се замонашава.
Взема участие в част от мисиите на брат си, първата от които е Хазарската. След нея го придружава и във Великоморавската мисия, по време на която те се установяват в столицата на Великоморавия Велеград, по покана на княз Ростислав. Там основават духовно училище, обучават бъдещи свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на славянски език. Смята се, че именно по време на тази мисия Кирил, с помощта на брат си, създава новата славянска азбука, която нарича „глаголица“. Тя била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия, където били обучавани учениците на Кирил и Методий.
С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите богослужебни книги. С това полагат основите на старобългарския литературен език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни чак до смъртта си на 6 април 885 г.
През септември 885 г. папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна, княз Светополк защитава интересите на Франкската империя и така през 886 г. учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България, благодарение на което глаголицата се разпространява широко по нашите земи. На Климент Охридски – един от учениците – се приписва създаването на опростен вариант на тази азбука, който впоследствие бива наречен „кирилица“. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието.
Братята Кирил и Методи са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред славяните. Папата ги обявява за покровители на Европа. От Православната църква биват почитани и като едни от Светите Седмочисленици.