Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република”

Наближава 140-тата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. По тази причина се замислих, къде останаха Великите българи като него? Те не са мъртви – под земята са, но не са мъртви. Живи са в сърцата ни, но защо не се вслушваме в думите им?! Къде остана несломимия дух на българина? Защо се избиваме взаимно, а не се подкрепяме в името на общото благо, както са направили нашите предци, за да ни освободят, за да бъдем единни и свободни?
Дяконе, Дяконе… Ако можеше само да ни видиш в какво сме се превърнали сега, какви са ценностите ни, как бягаме от родината ни, как хулим езика ни, как избиваме съгражданите ни. За това ли си се борил ти, или за свята и чиста република?!… Пускаме телевизора, гледаме новините, а там отново – убийство, кражба, палеж, отвличане, измама, побой, тормоз и така нататък и така нататък…
Къде са добрите вести, къде са истинските българи, къде са родолюбците? Както Левски е казал „Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република”. Какво означават тези думи днес? Какво стана със свята и чиста? Изглежда вече и република не сме…
”Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били ежедневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули.” А сега – свободен народ и сам се избива. До къде я докарахме?
Нека се опомним, нека се вслушаме в думите и се вгледаме в делата на Великите българи преди нас, който са умрели за нашата свобода и благо. Нека тяхното дело да бъде пример и в настоящето ни!

Александра БРАЙКОВА