Почитаме жертвите на комунистическия режим!

Днес е Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Той се отбелязва за трета поредна година в България. Идеята за това бе на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов и стана факт след решение на Министерския съвет. Мотивът тъкмо на 1 февруари да почитаме жертвите на комунистическия режим е, че в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е изпълнена смъртната присъда, издадена от първи състав на „народния съд” срещу регентите принц Кирил Преславски Сакскобургготски (брат на цар Борис III), Богдан Филов (министър-председател) и ген. Никола Михов, както и срещу министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22-ма министри, 67 народни представители (вместо първоначално предвидените 25), 8 царски съветници, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.
Под наказателна отговорност са привлечени ръководителите на монархическия режим и управлявалите от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. Оцеляват само един премиер – Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 2 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. 60-те областни състава и двата върховни състава на „народния съд“ в София се произнасят по различни обвинения срещу общо 21 024 души.

Издадени са общо 10 897 присъди в 131 процеса. На смърт са осъдени 2 618 души, сред които са регентите, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4 325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд около 30 000 души. На практика чрез „народния съд“ е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на Царство България, който би могъл да се съпротивлява на съветизацията на България. На 1 февруари 1945 г. са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до онзи момент.

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите от периода 1923-1944 г. по време на предишното управление. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5 632 души – убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там. Между 1941-1944 г. 357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. По-голяма част от присъдите на „народния съд“ са отменени от Върховния съд на България в периода 1993-1999 г.