„Наздраве, 2016-а с…“ с д-р Димитър Кочев

В дните около Нова година в поредица от блиц интервюта, обединени под рубриката „Наздраве, 2016-а с…“, „Плевен за Плевен“ ще ви срещне с интересни и популярни хора от Плевенско, мнозина от които разнасят славата на нашия край не само в България, но и по света. С какво ще запомнят изминалата и какво си пожелават през новата година, какво ги вдъхнови и какво разочарова – бъдете с нас и ще разберете!
Ето какво сподели д-р Димитър Кочев – велик Магистериален Приор I на Ордена на тамплиерите в България.

1. С какво ще запомните изминалата година в обществен и личен план?
В личен план всичко е ОК. Станах дядо, работата върви. Изобщо това, за което мечтах, се сбъдна. В обществвен – старая се да не забелязвам дивотиите. Гледам позитивно на нещата.

2. Събитието, което ви вдъхнови? Събитието, което ви разочарова?
– Вдъхнови ме раждането на внучката ми. Разочарова ме Ангела Меркел. Мислех, че е звезда, а тя се оказа жалка публика. Жалко за Германия.
3. Накъде върви: светът, България, Вие?
Светът, според мен, върви по своя цикличен исторически път. Само технологиите са различни, а местата, събитията, предпоставките за тях са същите. Аз лично, като част от този свят, вървя по своя път. Вървейки, обач,е се опитвам там, където мога, да помогна, не да преча.

4. Какво, защо и на кого не успяхте да кажете? Направете го сега!
Благодаря на Бог за всичко и го моля да ми прости волните и неволни прегрешения. На близките, на тях не е необходимо да казвам, там показвам с дела.
5. Какво си пожелавате през 2016 – на себе си, на близките, на града Ви?
За 2016 на семейството и приятелите здраве и късмет. Останалото е суета. На града: 1. Живеещите в него да прочетат какво значи гражданин и да се държат като такива. 2 . Да прочетат какво значи провинция и да запомнят, че Плевен не е провинция на никой. 3. При посрещането на 2017 година да бъдем горди с постигнатото през 2016, като не използваме тази изтъркана мисъл с примиренчески оттенък – „Направихме каквото трябва, а да става каквото ще“. Направихме каквото трябва и ще стане каквото искаме. Ние сме българи и нека се държим като такива.
Крайно време е да не мислим ,че държавата ни е длъжна. Да си зададем въпроса какво правим ние за нея и достатъчно ли е?