Съдът в Страсбург осъди България по дело с плевенска следа

Европейският съд по правата на човека осъди България за нечовешки условия в затворите, информират от Българския хелзинкски комитет. С пилотно решение по делото Нешков и други срещу България от 27 януари ЕСПЧ намира, че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях лишени от свобода жалбоподатели. Съдът в Страсбург обаче не се ограничава само до разглеждането на конкретните жалби. Вземайки предвид всеобхватността, повтаряемостта и устойчивостта на нарушенията, той констатира, че зад тях стоят структурни проблеми, от които страда цялата пенитенциарна система в България и определя срок от 18 месеца, в който правителството да предприеме комплексни мерки за справянето с тях.
Делото е образувано въз основа на шест жалби на петима затворници от различни български затвори и прилежащи към тях затворнически общежития. Това са затворите в градовете Варна, Стара Загора, Бургас, Плевен, Ловеч и затворническото общежитие в гр. Троян, които Съдът обединява в делото Нешков и други срещу България. Жалбоподателите отправят множество сходни по съществото си оплаквания, които касаят лошите условия в местата за лишаване от свобода: изключително висока пренаселеност (напр. под един кв. м. на човек в килия); липса на тоалетни и течаща вода към килиите; много малък брой общи санитарни помещения (например четири тоалетни, един душ и две мивки с течаща вода за живеещите на един етаж 200 човека); липса на достъп до санитарни помещения през нощта, което налага използването на кофи и пластмасови бутилки за физиологични нужди; наличие на хлебарки и плъхове в килиите; недостатъчен достъп до естествена светлина през деня и постоянно работещо изкуствено осветление през нощта; липса на вентилационни системи; липса на килии за непушачи, недостатъчно отопление и много ниски температури през зимата; незадоволително качество на храната; неадекватна медицинска грижа, скъпи телефонни разговори и стоки, продавани в затворническите лавки.
Един от жалбоподателите поставя и въпроса за липсата на ефективни средства за защита в националното законодателство срещу пренаселеността и лошите материални условия.