Венец от лечебни билки оплетоха за Еньовден в Байкал

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрева на слънцето еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Свети Врач (1 юли). В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания, болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ.

Рано сутринта преди изгрева на слънцето девойки от село Байкал също браха билки. От набраните билки девойките увиха венец, който беше поставен пред кметството, за да могат всички желаещи да се провират през него, да са здрави през годината. Във венеца са вплетени лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.

Еньовден е известен и с това, че срещу празника се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по тъмно жените-баячки, магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Освен тях, за билки тръгват и много жени и моми – млади и стари, които берат различни треви и цветя, на първо място еньовче, от които после правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги ползват за лекуване – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките.

Текст и снимки: НЧ „Пробуда“ – Байкал