„Скритият свят“ е дебютната книга на младата плевенска авторка Мирослава Дачева

Мирослава Дачева е млад плевенски автор, който през последните години печели национални литературни награди, включително първи места. Завършва с отличен Професионалната гимназия по ветеринарна медицина „Проф. Д-р Димитър Димов“ в Ловеч. След това учи Начална педагогика във Великотърновския университет. А сега следва за библиотекар.

Първите ѝ литературни изяви са от ученическите години. Учителите от Ветеринарната гимназия забелязват творческите ѝ заложби и я стимулират да ги използва и показва. Те са и първите, които я подтикват да участва в литературни конкурси. „Винаги ще съм им признателна“- споделя авторката- „Благодарение на тях разбрах, че мога да пиша“

Мирослава пише разкази, стихове, есета и приказки за деца. Включва се в Похода на четенето, организиран от читалище ЛИК, като представи пред деца свои авторски приказки.

На светлия празник – Деня на народните будители, излезе от печат дебютната ѝ книга „Скритият свят“. В нея са събрани разкази на различна тематика- от реално преживени или наблюдавани случки до фантастика. Включени са и тези, с които е печелила награди.

Защо точно „Скритият свят“? „Защото в разказите си пиша за това, което е пред нас, но убягва от ежедневния ни поглед.- споделя авторката –  За непреходните ценности и важността на тяхното опазване. За вътрешните терзания и гласът на сърцето, чувствата, които не са чужди дори за животните. За значението на една усмивка или няколко топли думи. Ценността на това, което сами сме сътворили, и в което сме вложили частица от душата си. За това как няколко казани на място думи могат да вдигнат някого от отчаянието и да му дадат крила. Преживяванията на едно малко крехко животинче и неговите тревоги и радости. Всичко това е пред очите ни, но рядко се замисляме за него. Затова нарекох книгата си „Скритият свят“.“

В книгата има и илюстрации, които също са дело на Мирослава, тъй като тя и рисува. Избрала е сама да ги направи, тъй като те допълват текста, а не просто го илюстрират.

Издаването на първата ѝ книга е голяма радост, сбъдната мечта за Мирослава, тъй като тя иска да остави нещо значимо след себе си. Продължава да твори като вече обмисля втора книга. Писането за нея е призвание и израз на стаеното в душата.