190 години от рождението на Любен Каравелов – поет, писател и народен будител

Любен Каравелов е поет, писател, журналист и изследовател на фолклора, литературата, културата и бита на българите. Творецът има значителен принос за развитието на обществената мисъл в България в епохата на Възраждането. Роден е на 7 ноември през 1834 г. в Копривщица в семейството на заможен търговец на добитък. Първоначално учи в родния си град, после в Пловдив, в Одрин и в Цариград. Интересува се от политически въпроси, събира материали по фолклор и етнография.
През 1857 г. се записва в Московския университет, където слуша лекции по литература и история, и учи славянски езици. В Русия попада сред свободомислещи хора, които му помагат да се формира като революционер и демократ и да започне активната си обществена дейност. Занимава се с журналистика, пише етнографски съчинения, стихове, повести и разкази, сред които и забележителната творба „Българи от старо време“.
През следващите години продължава дейността си в Белград, където основава български комитет, възприел изцяло четническата тактика на Раковски. В Белград издава и „Прокламация“ (обръщение) към българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие.
От 1869 г. се установява в Букурещ и това е най-плодотворният период в неговата дейност. Съвместно с Христо Ботев издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“, оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на Апостола на свободата Любен Каравелов преосмисля своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научнопопулярни книги и сборници, като смята, че образованието е най-прекият път към развитието и добруването на народа ни.
Умира в Русе на 21 януари 1879 г.