126 години от рождението на поета Христо Смирненски
Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) е един от най-известните български поети. Сред основните теми, засегнати в творчеството му, са социалната несправедливост и копнежът за човешко щастие, като някои от произведенията му продължават да звучат актуално и днес.
Роден е на 17 септември 1898 г. в Кукуш, по това време в границите на Османската империя. След като завършва начално образование, през 1908 г. е изпратен за две години да живее и учи в София при чичо си дядо си свещеника Анастас Кръстев и вуйчо си поета Владимир Попанастасов.
Когато родният му град е опожарен през Междусъюзническата война, като мнозина други бежанци цялото семейство Измирлиеви се премества в София, където Христо се записва в Държавното средно техническо училище. По това време започва да публикува в различни хумористични издания (в. „К’во да е“, „Българан“, Родна лира“, „Барабан“, „Художествена седмица“, „Червен смях“, „Работнически вестник“, „Народна армия“ и др.). През 1917 г. постъпва като юнкер във Военното училище. На следващата година е отпечатана и първата му стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, която подписва с друг от своите известни псевдоними Ведбал.
През 1918 г. Смирненски е сред изпратените юнкери, на които е възложено да потушат избухналото войнишко въстание, като последвалите събития го мотивират да напусне предсрочно Военното училище. За да се издържа, работи като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер и надничар. Все по-дейно започва да се ангажира в работническите борби, като през пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а на следващата – на комунистическата партия. Освен на поезия, Смирненски е автор на социални прозаически текстове („Босоногите деца“, „Очи“) и хумористично-сатирични фейлетони („Политическа зима“, „Карнавална приказка“).
През 1922 г. излиза от печат неговата втора и последна стихосбирка „Да бъде ден!“. Същата година съвместно с брат си Тома започва да издава сп. „Маскарад“. През м. април 1923 г. обаче заболява тежко от туберколоза. Въпреки това не спира да пише, като малко преди смъртта му е отпечатано едно от най-известните му и силни произведения – сатирата му „Приказка за стълбата“. Междувременно здравословното му състояние бързо се влошава и на 18 юни 1923 г. Смирненски издъхва в София няколко месеца преди да навърши 25 години.
информация: http://cl.bas.bg
НАЙ-НОВИ:
- Тържествено откриха новата учебна година в ДГ „Слънце“ – град Левски /снимки/
- Читалище „Зора-1990“ село Победа посреща астрономическата есен с пъстра аранжировка
- Голям интерес към кампанията за безплатни консултации на съдови заболявания в регион Плевен
- В Плевен партиите и коалициите постигнаха съгласие за съставите на секционните избирателни комисии за изборите
- Футболен съдия от Плевен с назначение за среща от Първа лига
- Росица Денчева отстъпи във втория кръг на третата в схемата в турнира за жени от категория W75
- „Земеделската чешма“ до ДКТ „Иван Радоев“ беше почистена от екип на „Керхер“ с професионални машини
- Детето, паднало от сцената на плевенския театър, е починало...
- Алея ще напомня за един от най-обичаните ръководители на Гулянци – Веска Радулова /снимки/
- Изложение „Българско е” отново в Плевен от 19 до 22 септември