На 13 март 1913 година българската армия превзема непревземаемата Одринска крепост

На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българската армия постига една от най-славните победи в историята си – превземането на Одринската крепост. По онова време Одрин е смятан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград.

След поражението в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Османската империя губи естествените отбранителни линии, Дунава и Балкана. Възниква нужда от създаване на нови такива за защита на столицата Цариград. За целта се възобновява старата Одринска крепост, която заедно с Лозенград и още няколко, образуват нова отбранителна линия. Одрин е разположен при сливането на реките Марица, Тунджа и Арда, по долините на които минават най-удобните пътища за съобщения с имперската столица. Укрепен, Одрин затваря пътищата, водещи от запад и север към Цариград. При евентуалното му вражеско превземане, турците биха се лишили от преимуществата, които им дава градът. Именно това е целта на българската армия, като по този начин тя би отстранила едно важно препятствие, би добила свобода и простор за по-нататъшни действия, и най-вече – би направила решителна крачка към заветната цел – победата във войната.

Българската войска достига и обсажда Одрин още в началото на октомври 1912 г., съвсем скоро след началото на Балканската война. Обсадата продължава цели пет месеца. Решителната атака на българските части започва на 11 март 1913 г. Започва артилерийски обстрел на Одринската крепост, който продължава повече от 10 часа. На следващия ден, 12 март, призори започва настъплението на пехотата. Вечерта последва общ щурм, предшестван от силен артилерийски огън. В 2 часа през нощта е превзет силно укрепеният форт Айджиолу, последван от укрепленията Айвазбаба и Кестенлик. След 8-часовата атака сутринта на 13 март комендантът на Одринската крепост Шукри паша – палачът на българите от Странджанско по време на Преображенското въстание 1903 г., капитулира заедно с целия одрински гарнизон от 60 000 човека.

Шукри паша предава сабята си на командващия Втора българска армия ген. Никола Иванов. Над най-голямата одринска джамия Султан Селим се развяват български трибагреници. Няколко дни по-късно в града влиза Н.В. Цар Фердинанд, а българската войска преминава триумфално по одринските улици.

информация и снимка: интернет