На 23 декември 1947г. ВНС гласува Закон за национализацията на частните и индустриални и минни предприятия
След като от края на 1947 г. комунистите налагат в България по съветски пример еднопартийна система, те могат вече да се заемат с осъществяването на своята програма за пълното ликвидиране на частната собственост и в областта на индустрията.
На 18 декември 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП приема Законопроект за национализацията на частните и индустриални и минни предприятия, който Великото народно събрание гласува на 23 декември с.г.
Съгласно разпоредбите на този закон на национализиране подлежат: предприятията от металообработването, минните предприятия, текстилната промишленост, бирените фабрики, строителната и химическата промишленост, маслобойните и др. Засегнати по същия закон са и паричните средства на предприятията, както и техните влогове и ценности.
Подготовката за извършването на национализацията се провежда в пълна тайна. Комунистическата партия пристъпва към завземане на предприятията на 22 декември 1947 г., преди още Законът за национализацията да е приет от Народното събрание. Процедурата е опростена: Собственикът на предприятието предава ключовете на касата и на канцеларията си на влязлата внезапно при него комисия. Той подписва най-общ протокол, че предоставя предприятието на народната власт и на излизане има право да си вземе само палтото.
След този акт фабричната сирена оповестява шумно, че партийното и правителственото решение е изпълнено. Собствениците са отстранени от индустриалните, търговските, банковите и занаятчийските предприятия и от длъжностите, които са заемали в тях.
Иззети са не само техните капитали и основни оборотни средства, но и по-голямата част от личните им имоти, банкови влогове, жилища, бижута, автомобили и др. На 25 декември 1947 г. се приема Закон за въвеждане на държавен монопол върху банковото дело, по силата на който са национализирани 31 банки, български и чужди.
След национализацията в България се ликвидира и пазарното стопанство, създава се бюрократична икономика без предприемачески стимул, поверена в ръцете на партийни функционери. Тя обхваща целия спектър на стопанския живот.
В България не остава нито едно частно предприятие, нито една частна занаятчийска работилница, включително и в областта на търговията и услугите.
Експроприацията засяга и жилищата на определени категории граждани. През 1948 г. жилищни комисии към народните съвети в градовете започва да „сгъстяват” собствениците на градски имоти и да настаняват в тях функционери на комунистическата партия и верни на новата власт чиновници и служители, които идват предимно от провинцията.
Така се постъпва преди това и със жилищата на убитите, въдворените в лагери или принудително изселените, обявените за противници на новата власт граждани.
Със Закона за недвижимата покрита градска собственост се отчуждават изцяло или отчасти къщи, апартаменти, вили, кантори и др. на по-заможните собственици.
Информация: https://bulgaria1944-1989.eu
Снимка: picture-alliance/AFP Creative
НАЙ-НОВИ:
- Дарителска кампания набира средства за градеж на храм в плевенското село Тученица
- СУ „Крум Попов” - град Левски празнува 101 години на 1-ви октомври - снимки
- Вижте къде днес ще има нарушено водоподаване в райони на Плевен и област Плевен
- „Пирогов“ и ,Сърце и Мозък‘ положиха основите на дългосрочно сътрудничество в областта на неврологията
- Времето в Плевен: предимно слънчево, максималните температури ще са между 21° и 23°
- На 2 октомври църквата почита свети свещеномъченик Киприан и света мъченица Юстина
- 2 октомври – Международен ден на ненасилието
- Първокласниците в село Асеновци с пътешествие в света на книгите
- Кметът на община Кнежа: Честит Международен ден на възрастните хора!
- Кметът на община Долни Дъбник с поздравление за Международния ден на възрастните хора