Актьорът на годината Сергей Константинов: Нямам мечтана роля – искам ги всички!

Както „Плевен за Плевен” писа, в петък на коледното си тържество драматично-куклен театър „Иван Радоев” връчи традиционните награди „Актьор на годината”. Тази година трупата на театъра определи за носител на престижното отличие Сергей Константинов, втора бе класирана Елица Анева, а третата награда си поделиха Адриан Филипов и Генадий Николов. Ето какво сподели победителят, непосредствено след като получи изящната статуетка, дело на скулптора Адалберт Николов.

– Серго, как приемаш такова отличие, присъдено от твоите колеги?
– За мен тази награда тежи повече от един лицемерен „Икар” или „Аскеер”, именно защото я получавам от моите колеги и приятели. Явно са видели някакви качества у мен, за което се учудвам (смее се).
– Това първата ти подобна награда ли е?
– Досега съм имал втори места и един път трето от номинациите тук. Не съм бил отличаван с други театрални награди. Иначе, не мога да се оплача от липса на награди от живота, каквато е моят син, например.
– Която, според теб, е ролята, която е натежала, за да бъдеш избран за Актьор на годината?
– Мисля, че това е ролята ми на Найден в „Майстори” на Димо Дешев. Също така, много харесвам ролята си в „Михал Мишкоед”, отново на Дешев, която щом почне да се играе, всеки си представя великия Георги Парцалев. Изключително съм поласкан от коментарите на публиката, че за първи път са видели някой да избяга от образа на Парцалев, за което, разбира се, огромна заслуга има и режисьорът.

– Как се чувстваш, играейки в детски пиеси, в които не крия, че съм ти голям фен?
– И аз самият съм си фен там (смее се). Чувствам се отлично, тъй като децата участват във всяка една секунда от представлението. Ти казваш нещо и виждаш как те слушат и веднага отговарят без да се замислят. Сред любимите ми роли е тази в „Новите дрехи на царя”. В сцената, в която Леонардо и Леонардина се целуват, тя казва „Олеле! Може някой да ни види!”. И в този момент се чува глас от публиката: „Всички ви видяха!”. Така че, при детските спектакли винаги е забавно и никога не съм отказвал роля в тях. А и като цяло, не обичам да отказвам роли – дадат ли ми, играя до дупка.
– А коя е мечтаната роля?
– Зададоха ми този въпрос, още когато постъпих в плевенския театър. Отговорът ми и тогава, и сега е един и същ – няма мечтана роля, искам ги всички! Мъжки, женски, детски…

– А брадата ала Че Гевара, с която свикнахме да те гледаме напоследък, свързана ли е с някакво сценично превъплъщение?
– Не, причината за брадата е, че синът ми не разрешава да се обръсна. Когато се борим, аз винаги надделявам, а той я използва като слабото ми място и ме скубе за нея. А и на мен самият ми харесва, защото имам чувството, че без брада приличам на гол охлюв.
– Върху какво работиш в момента?
– С режисьора Крис Шарков репетираме „Народен враг” от Ибсен, чиято премиера вероятно ще бъде на 15 януари. Засега работим в София, в една много уютна заличка, но мисля, че от другата седмица ще продължим репетиции на плевенска сцена.
– Какво си пожелаваш през новата година?
– Семейството и приятелите ми да са живи и здрави и Театърът да върви напред. Искам да се знае за плевенския театър и затова всички заедно трябва да работим в тази посока. А при положение, че съм номиниран за Актьор на годината, би трябвало аз да бъда най-активен това да се случи. Нека публиката разбере, че качествено изкуство се прави не само в София и големите градове. Винаги, когато сме гостували с някоя по-сериозна пиеса, публиката е оставала доволна. Но обикновено след това нещо става и тази пиеса се спира, макар да е изиграна едва пет-шест пъти. Пожелавам си занапред това да не се случва и да играем колкото се може повече представления.