Пациенти към лекари от УМБАЛ – Плевен: Благодарим ви! Вие върнахте живота на семейството ни!

Благодарствено писмо до специалистите от Клиниката по пневмология и фтизиатрия „Професор Д-р Стефан Тодоров” при УМБАЛ – Плевен пристигна днес на редакционната поща на „Плевен за Плевен“. Негови податели са семейство Мария и Петър Иванови от Асеново, които буквално са били изправени пред най-страшното, но благодарение на адекватната намеса и всеотдайна грижа на персонала на Клиниката, тяхната история е с щастлив край. Ето какво пишат те:

„Съпругът ми Петър Иванов постъпи в много тежко състояние в Клиниката по пневмология и фтизиатрия „Професор Д-р Стефан Тодоров” на 21 юни. Над Първо легло настъпи суматоха, дойдоха доцентите Явор Иванов, Пламен Павлов, д-р Кючуков, сестра Танева и още много други дежурни лекри, сестри и санитари… Аз останах зад вратата, но чувах хъркането и безпомощното тежко дишане на моя съпруг. „Защо толкова късно?“, бяха въпросите. Защото мислехме, че е летният вирус, че е някаква настинка и за да не притесняваме лекарите излишно, се лекувахме с подръчни средства.
След малко доцент Павлов ме покани в кабинета си и ме помоли да седна. Разбрах, че нещата не са добри: „Ние направихме каквото е необходимо, сега всичко е в негови ръце, молете се да мине тази нощ и тогава ще говорим“. Безкрайно съм им благодарна, че ме оставиха до леглото. Беше трудно и мъчително, но знаех, че трябва да успеем – той с борбата за кислород и живот, аз с желанието да му помогна.
Сутринта се видяхме с доцентите и в техните очи видях надежда и голямо желание да ни помогнат с всичи възможни средства. И така в продължение на 36 часа… И след това. Бяхме рекордьорите по престой в отделението – легло №1 – 21 дни. Но благодарение на сърдечните и внимателни грижи на доцентите, на лекарите и сестрите, на физиотерапевта, на санитарите на всички специалисти, консултирали Петър – ние вече сме у дома.
През тези дни се смениха много пациенти, към които вниманието и отношението бяха същите. След десетия ден започнахме да сядаме, после да ставаме из стаята, после на разходка в коридора, после и навън. Когато излизах за малко почивка в чакалнята срещу входа на клиниката се възмущавах от хората, които получили помощ, се възстановяваха и бяха навън, но пушеха цигари и това ме дразнеше, защото хората в бели престилки правеха всичко по силите си, а тези отвън не оценяваха това…
Искрено и сърдечно благодарим за дарения и върнат живот на нашето семейство! От наше име, от името на децата и внуците ни и всичките ни роднини и приятели – желаем на целия ви екип здраве и сили, за да помагате на такива като нас! А на вас, хора, които чакате като нас до последно – не го правете, търсете навременна медицинска помощ, защото не винаги може да имате нашия щастлив край.
Семейство Мария и Петър Иванови