Интермес

„140 години пожарно дело в град Плевен“ фото-галерия от празника

01.02.2018 13:35

Историята на пожарната команда в Плевенска област започва след завършването на освободителната Руско-турска война /1877-1878 г./. Руските войски организирали административните, гражданските и противопожарните структури на новосъздадената българска държава. Плевенската пожарна команда е създадена на 1 февруари 1878 година. На тази дата Община Плевен взема решение за закупуване на необходимите инструменти и съоръжения за борбата с пожарите. Малко по-късно на 3 март 1880 година градската управа взема решение за назначаването на първите пожарникари – 1 управител и 4-ма помощника (пожарникари), закупуването на коне и каруци за пожарната. Оригиналните документи с тези решения се съхраняват в „Държавен архив“ – Плевен.


През 1885 година за пожарен командир е назначен видния търговец на зърно Цветан Карагашки /1858-1936 г./. Под негово ръководство съставът на пожарната се увеличил на 22 души, със строг режим на работа и висока дисциплина. Създадени били пожарни команди в Ловеч, Червен бряг и Никопол, а към всяка община били учредени пожарни отряди /команди/.


В следващите години пожарни командири последователно стават Тодор Найденов, Иван Добрев, Христо Топалов, Йордан Кондев.


Христо В. Топалов е роден през 1894 година. Завръщайки се от казармата през 1914 година постъпва като учител в село Бежаново, Луковитска околия, Плевенска област, след което завършва офицерска школа и става ротен командир на IV полк – град Плевен. През 1918 година постъпва в пожарната като зам. Началник на Плевенска област, а от 1920 година става началник на мястото на Иван Добрев. Благодарение на него, през 1926 година се закупува първия пожарен автомобил “Фиат” в град Плевен. На 14 март 1934 година в магазин за взривни материали “Багра” град Плевен, Христо Топалов заедно с още трима колеги, се качват на покрива на магазина, който пропада и в следствие на получените рани и изгаряния, след три дни почива.


Йордан Кондов е роден в Ямбол през 1900 година. През 1927 година постъпва в пожарната команда на Ямбол като пожарникар. След завършване на кратък курс в Софийската пожарна команда е преназначен за командир на Ямболската команда, където служи до 1934 година. През 1932 година бил секретар на Дружеството на пожарните командири в България. В началото на 1934г. Кондов е определен за командир на пожарната команда в Плевен, на мястото на загиналия при изпълнение на служебния си дълг Хр. Топалов. Така станал и първи областен ръководител на Плевенска област. За малко повече от година, под негово ръководство, общините в областта организирали 130 пожарни охрани с 1308 доброволци-пожарникари. През 1936 година Йордан Кондов е назначен за командир на пожарникарите във Велико Търново. Последователно е назначаван за командир на пожарните команди в Ямбол, Бургас и Шумен, където се пенсионира. Почива през 1972 година на 72-годишна възраст.


Сградите на Плевенската пожарна са сменяни пет пъти. Първата сграда била срещу Кооперативния пазар на улица “Васил Левски” №2 /сградата на бившия ресторант “Вит”/. Едва през 1935 година е положен първия камък в основите на днешната сграда на ул. “Св.Св. Кирил и Методий” №31.
Непрекъснато се променяла и униформата, екипировката и материалната част на Плевенската пожарна команда. През 10-те години на ХХ в. пожарникарите носели красиви медни каски като на древните гърци. Основните средства за гасене на пожари били пожарните бъчви и ръчните пожарни помпи. В периода 1924-1931 година, по времето на най-успешния за ХХ век Плевенски кмет – Иван Миндиликов, са закупени италиански пожарни коли “Фиат”. По-късно доставката на пожарна техника започнала да следва политическата конюнктура в България – след италианските се появили германски коли, а след 1944 година и руски.


Променял се и града, който трябвало да бъде пазен от пожари. В началото на ХХ век Плевен бил едноетажен град: фамилни къщи с дървени гредореди, с дървени покривни конструкции, подови настилки с дюшемета, отопление с твърдо гориво и т.н. Единствените дву- и триетажни къщи били около главната улица. Там били и хановете, хотелите, малките магазинчета и др. Училищата, болниците и другите обществени сгради били три-, четириетажни сгради с дървени гредореди и т.н. Производствените предприятия били малки и работели със суровини, които не били пожароопасни. През 20-те години на ХХ век в двора на Плевенската пожарната команда / в VII кв. / е изградена четириетажна дървена противопожарна кула, от която се виждал като на длан целия град.


След 1944 година Плевен бързо се променил. Появили се и съвременните пожарни проблеми. Първият основен проблем е свързан с огромното количество вещи и строителни материали, които горят, спомагат за разпространението на огъня и при горенето отделят токсични вещества. Никога не трябва да се забравя, че при всеки пожар, враг №1 за безопасността на хората е не огъня, а дима, който заслепява и задушава. Вторият проблем има връзка с архитектурната гигантомания, т.е. със строителството на високи сгради. Евакуацията на хората, които живеят и работят в такива сгради, по време на пожари или друго бедствия и критични ситуации е изключително трудна и сложна задача.
В миналото, най-големите и сложни пожари на територията на Плевенска област са в Плевенския театър, ДИП ”Република” /мебелно предприятие/, Нефтохимически комбинат, ТК ”Асен Халачев” /текстилен комбинат/ и други.

#тагове:

НАЙ-НОВИ: