Архивите разказват: Героят от Дойран – плевенчанинът Крум Тодоров

25.09.2017 13:40

Още от древни времена нашият народ е владеел изкуството на войната. Върбишки проход, Ахелой, Клокотница, Шипка – това са само част от бляскавите победи на българският войн. Една поредица от сражения обаче е емблематична за българската военна история. Това е т.н. “Дойранска епопея”. Участник в тази епопея е човекът, с който ще ви запознаем днес – Крум Николов Тодоров.

Снимка на Крум Николов Тодоров, Дойран 1917 г.

Дойранската епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран. Дойранският герой Крум Тодоров е роден през 1891 г. в семейството на дребния търговец Никола Тодоров от Плевен. Никола Тодоров има четири деца, като Крум Тодоров е най-малкия от тях. През 1896 г. умира бащата и децата остават сираци.
По време на Първата световна война Крум Тодоров участва в боевете при Дойран. Учи в Скопие в създадената по време на войната школа за запасни подпоручици при подполковник Борис Дрангов. В края на 1916 г. завършва обучението си и получава чин подпоручик съответстващ на днешното звание лейтенант. Крум Тодоров е зачислен в Седемнадесети пехотен доростолски полк, Девета дивизия, Девета рота.
За героизма на Крум Тодоров има свидетелства в книгата на Илия Мусаков “Дойранската епопея”. В нея той разказва как подпоручик Тодоров заедно с трима-четирима души води неравен бой с противника. Той успява да разколебае врага който между другото го превъзхожда в пъти като численост и удържа поверената му бойна позиция. Мусаков описва подпоручик Тодоров като скромен и добродушен човек.
През 1917 г. при боевете край Дойран той е ранен в гърба. Заедно със свой другар ранен в крака се укриват в землянка. Когато настъпват англичаните, виждат двамата ранени в землянката. Те се престорват на умрели. Англичаните напускат землянката без да се доближат до тях. След три дни нашите войски се завръщат и ги прибират за лечение. Крум Тодоров е транспортиран до дивизионната болница в Плевен. Бива награден с орден.
Крум Тодоров се жени за учителката Евгеница Георгицова Горанова от Плевен.
През 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”. Част от тази победа е и Крум Тодоров.
През месеците октомври и ноември 1941 г. заедно със свои бойни другари от Плевен Крум Тодоров посещава Скопие и Дойран.
Крум Тодоров умира през 1977 г., отнасящ със себе си своеобразен военен трофей – парче от граната в гърба.
В “Държавен архив” – Плевен има регистриран фонд на Крум Николов Тодоров съдържащ документи от 1913 до 1943 г.

Използван справочен апарат:
Ф. 596К, инв. опис I, а.е. № 4, л. 3, а.е. № 16а, л. 1 и а.е. № 17, л. 1

Изготвил:
Илиян Цветанов
Главен експерт
в отдел “Държавен архив” – Плевен

#тагове:

НАЙ-НОВИ: