140 години от Първия щурм на Плевен (19/20 юли 1877 г.)

Преди 140 години, по време на Руско-турската 1877-1878 г. война, името на Плевен става известно на целия свят. Земята край града се превръща в арена на петмесечни кръвопролитни боеве. Събитията по време на Плевенската епопея приковават вниманието на световната общественост.
В навечерието на войната Плевен е център на земеделие и търговия. В него живеят 17 000 души, от които 10 000 българи, останалите – турци, евреи, татари и други. Това е град без укрепления, в него няма турска армия.
На 7 юли 1877 г. в Плевен влиза руски разузнавателен отряд от 30-ти Донски казашки полк, воден от капитан Афанасиев. Отрядът, придвижващ се по ловешкото шосе, изненадващо влиза в града и обезоръжава малкото турски войници. Същият ден казаците напускат Плевен и продължават към Българене.
Два дни по-късно в Плевен влиза турска военна част под командването на Атуф паша, изпратена от Никопол.
На 16 юли 1877 г. Западният отряд на руската армия, под командването на ген. Криденер, превзема силната турска крепост Никопол. Следващата му задача е овладяването на Плевен, защото се оказва на десния стратегически фланг на руската Дунавска армия. За турското командване превземането на града дава възможност за взаимодействие с други части на турската армия и охраната на проходите в Западна и Средна Стара планина.

На 13 юли 1877 г. елитна турска армия командвана от Осман паша напуска Видин и се насочва на изток. Турският командир е с много добра военна подготовка и организационни качества.
На 18 юли по заповед на ген. Криденер, отряд от 9 000 души под командването на ген. Шилдер-Шулднер се насочва към Плевен. Определените за тази цел военни части са разположени на различни места и до вечерта не успяват да стигнат до местоназначението си – дясната руска колона е при Шияково и Крета, лявата – при Трънчовица и Българене.
След шестдневен поход, сутринта на 19 юли 1877 г., Осман паша влиза в Плевен и разполага армията си от 15 000 души по околните височини – на север, изток и юг и започва изграждането на отбранителни съоръжения. Главните сили на турската армия заемат позиции на Янък баир с фронт на север, други се разполагат на изток в посока Гривица, а една по-малка част на юг прикрива ловешкото шосе. По обяд отрядът на ген. Шилдер-Шулднер се придвижва към Плевен, без да разполага с конкретни сведения за разположението на турската армия. Приближавайки Буковлък, около 14.30 ч. 1-ва бригада на 5-а пехотна дивизия внезапно е посрещната от силен артилерийски обстрел от турска страна. След минути бригадата заема позиции и руската артилерия отвръща на огъня. До вечерта се води ожесточена престрелка. Първият сблъсък на руските войски с турската армия показва, че тя е многобройна и добре въоръжена. Ген. Шилднер-Шулднер допуска сериозна грешка като не организира навременно разузнаване за силите и разположението на противника – атакува веднага на другия ден, без да дочака подкрепления.

Настъплението на 20 юли трябва да се проведе като 1-ва бригада на 5-а пехотна дивизия се насочи към центъра и левия фланг на основните турски позиции; 19-ти пех. Костромски полк – по шосето Плевен – Русчук на десния фланг на турските позиции; Кавказката казашка бригада – в тила на противника от юг. За 9-ти Донски казашки полк остава задачата да прикрива десния фланг при Опанец. На разсъмване русите откриват артилерийски огън по турските позиции на Янък баир, но ефектът е минимален и ген. Шилдер-Шулднер веднага вдига пехотата в атака. 17-и пех. Арахангелогородски и 18-и пех. Вологодски полкове настъпват смело напред под силен оръдеен огън. Стига се до ожесточен ръкопашен бой. Загубите са значителни. В този бой загива и командирът на 17-и пех. Арахангелогородски полк полк. Ю. Е. Розенбом. Силите са неравни и настъплението спира, а някои части са принудени да отстъпят. Атаката не може да бъде подновена и започва постепенно оттегляне на войските на дясната колона. Под командването на полк. И. М. Клайнхауз лявата колона се насочва към Гривица. 19-и пех. Костромски полк е посрещнат от силен артилерийски огън. Руските воини смело атакуват, подкрепяни от артилерията под командването на полк. Седлецки и изтласкват силите на противника от предните окопи. Турската армия отстъпва към Плевен.
В този бой руските военни части понасят сериозни загуби. Загива командирът на 19-и пех. Костромски полк полк. И. М. Клайнхауз. Изчерпани са всички резерви, липсват боеприпаси и връзка с дясната колона. Кавказката казашка бригада е на юг от мястото на боя и конницата не може да разгърне силите си. Бригадата извозва ранените и осигурява оттеглянето на 19-и пех. Костромски полк. Към 11 часа под натиска на турските части започва отстъпление и на лявата колона. Русите проявяват смелост, себеотрицание и героизъм. В тези боеве са убити и ранени 2400 офицери и войници от руската армия. Загубите на турската армия са 2000 души. Първият щурм за превземането на Плевен завършва без успех.
140 години плевенчани пазят спомена за битките и паметта на героите. На бойните полета са издигнати паметници, които напомнят на поколенията за едно велико дело, допринесло за освобождението на един братски славянски народ.

Марияна Стайкова – Регионален Военноисторически музей – Плевен