Гимназисти от ПГСС „Проф. Иван Иванов“ – Долни Дъбник казаха „Не на агресията!“

Според Джеймс Долард агресията е като отговор, имаш за цел увреждане на жив организъм..

Разговор с г-жа Даниела Димитрова и Антоанета Мачева, представителки на „Плевенски обществен фонд читалища“ и „Младежко бюро за читалищни услуги и граждански инициативи“ – Плевен

Директор, психолог на ПГСС „Проф. Иван Иванов“ и представители на НПО организации за пореден път проведоха дискусия по модела „На кафе“ на тема: „Толерантност срещу агресията“. Темата бе посветена на зачестилите прояви на агресия в българските училища, и по-конкретно – злощастния инцидент в училището в гр. Славяново.
Формата за разговор „На кафе“ е една по-различна технология на общуване, която чрез откровеност и анонимност кара участниците да изразят мнението си по темата.

– Г-жо Димитрова, с какво е по-различна днешната дискусия, проведена в ПГСС „Проф. Иван Иванов“?

– Днешният ден го посветихме на изключително важна тема, свързана с преживяната от българската общественост тревога, а именно инцидентът в ОУ „Христо Ботев“ – гр. Славяново. Ние като НПО организация, родители и учители, сме изпълнени с особена грижа към ученици и учителски колективи, заради зачестилата агресия през последните години. Общественото мнение е винаги в позиция на постоянен обвинител към педагози и за пореден път безпощадно изрази своето недоволство. Никой обаче не си даде сметка, как обвиняемите учители са поставени в изключително сложна обстановка. Въпреки, че всички ние обединяваме усилия, тази случка за пореден път затвърди мнението, че подобен инцидент може да се случи по всяко време и на всяко място. Агресията не е от вчера, но тя като че ли неотлъчно върви с промени в обществен план. Колкото са по-сериозни и радикални, толкова повече се отразяват върху поведението на деца и млади хора.

– Вие, като представители на НПО,  доколко можете да бъдете полезни на ученици и преподаватели да се справят с подобен тип тематика?

– За нас всички гимназисти са категория млади хора. Това е сериозна възраст и при нормално развитие на обществото би трябвало да са вече формирани личности с житейски ценности и приоритети. Не разполагаме с конкретна статистика за жертвите на агресията, но наблюденията които имаме са в посока на дефицит на респект към семейство, училище и други институции. Не знаем къде и кога точно се загуби институционалният авторитет, но явно е някъде по пътя, към прехода и това е много тревожно. Оказва се на практика, че ние развиваме с голямо темпо технологиите, а в същото време душите на децата ни остават пусти, изгубени и не развиващи се.
Днешният ден го посветихме на тема „Толерантност срещу агресия“, защото наблюденията които имаме са, че младите хора не разпознават агресията, което е беда и изобщо не си дават сметка за последствията при подобни взаимоотношения.

– Как могат да се променят представите за общуване при младите хора?

– Като за начало темата „Агресия“ трябва да е на дневен ред. Когато започнахме разговорът в ПГСС „Проф. Иван Иванов“, участниците замълчаха и затаиха дъх. Стартирането на днешния разговор след този случай, със сигурност ще остави траен белег макар и малък в съзнанието им. В дискутирането на подобен вид теми е добре да вземат участие и представители на „външният“ свят, в лицето на експерти и родители. Не е редно да се разчита само на педагогическия персонал, защото те имат не леката задача да обучават и обгрижват училищните си задължения, ето защо външният свят трябва да внася един по-различен ракурс в наболелите теми. Родителите са основата, но ние нямаме пълният контрол над тяхното поведение и отношение към техните деца. Родителската абдикация все повече дава своите горчиви плодове. Това е така защото те са онова поколение, което се интересува и до ден днешен само от правата, но не и от задълженията си.
На зададен от нас въпрос към участниците в дискусията „Кого най-много уважавате?“, отговорите са в полза на приятелите. Ценността на приятелството я измерват единствено и само в полученото, а не и в даденото. Все пак животът не е само пътуване, през което да се пълни само торбата единствено с любов, знание и други нужди, без да се дава.

Програмите, по които работим и чрез които развиваме този тип комуникация с младите хора са в неформални срещи и дискусии, с цел да се защити мнението и позицията. При ситуация на конфликт откровено учениците заявяват, че биха прибягнали към насилие, защото това е начинът на живот на всички млади хора. Признаха също, че разговорът, общуването и премълчаването са по-ефективните форми за разрешаване на конфликти от всякакъв тип.
Тук е и мястото да благодаря на директорката г-жа Галя Денева-Кръстева за разбирането и съмишлеността, която ни оказва всеки път, при наши изяви в училището. Искрено се надявам, че взаимната ни работа ще бъде увенчана с положителни резултати.