Плевенска филхармония с концерт „Прекрасен ден, вълшебен ден“

09.05.2017 7:24

Днес от 19.00 часа в зала „Катя Попова“ Плевенска филхармония ще зарадва почитателите си с песенен концерт под наслов „Прекрасен ден, вълшебен ден“. Солистки ще са Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска, а концертът е със специалното участие на пианиста и композитор Йовчо Крушев. Ще бъдат изпълнени песни от Сергей Рахманинов и Йовчо Крушев.
Mариана Цветкова завършва Вокалния и Музикално-теоретичен факултети на Българската музикална академия. Получава научна степен Доктор по музика на Нов Български университет. Специализира в Indiana University в класа на Мартина Аройо и в академията на Борис Христов за млади оперни певци в Рим. Дебютира на оперната сцена през 1991 в ролята на Ан Трулов в продукцията на Пламен Карталов на операта „The Rake’s progress” от Стравински на музикалните фестивали в Торино и Салерно. Международната си кариера стартира с първото си представяне в Ла Скала през 1999 в ролята на Мадалена от операта „Andrea Chenier”, последвана от „Ariadne auf Naxos” на Рихард Щраус през 2000 под палката на Джузепе Синополи. Следват изяви в Мюнхенската държавна опера, Deutsche Oper Берлин, Национален театър – Токио, Semper Oper Дрезден, Aalto Theater Essen, Рио де Жанейро, Лион. Създава си популярност с роли в оперите на Верди, Пучини, Р. Щраус, Маскани, Р. Вагнер, Джордано, сред които „Аида”, „Un Ballo in maschera”, „Il trovatore”, „Don Carlos”, „Турандот”, „Ariadne auf Naxos”, „Der Ring des Nibelungen”, „Tannhauser”, „Тоска”, „Селска чест”., Андреа Шение”.
В Софийската опера дебютира през 1994 в ролята на Аида. Следват „Трубадур”, „Бал с маски”, „Андреа Шениер”, Лоенгрин”. От 2010 година е член на трупата на Националната опера, с участие в продукциите на тетралогията „Пръстенът на нибелунга”, „Турандот”, „Селска чест” и „Фиделио”.
Осъществила е записи към Deutsche Grammophon и Naxos Records. Сред наградите и отличията, на които е носителка са: Grand Prix на конкурса в Тулуза (1998), Лауреат на конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1996), Втора награда на конкурса, провеждан от фондация Пучини в Ню Йорк (1999), награди от фондациите: „Олга Фораи“, „Герда Лиснер“ и „Съливан” и номинация Grammy 2002 за участие в запис на „Стабат Матер” от Дворжак. През 2013 получава Кристална Лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за постижение в музикално-сценичните изкуства и ролята и на Брюнхилде във Вагнеровата продукция на Софийската Национална опера „Пръстенът на нибелунга”. През октомври 2016 получава награда за големи постижения в областта на изпълнителското изкуство от Фондация „Пучини – Личиа Албанезе” в град Ню-Йорк, САЩ. Със съдействието на музикално общество „Васил Стефанов” през 2015 публикува книгата си „Рихард Вагнер и българските оперни певци. Изпълнителски предизвикателства.”

Цветана Бандаловска (сопрано) е родена в гр. Сиктивкар, Коми, Русия. Завършва класическо пеене в Музикалната академия „Панчо Владигеров”. По-късно специализира психотехника по актьорския метод на Михаил Чехов към Фондация „Майкъл Чехов” в София. Лауреат е на редица конкурси: сребърен медал на конкурса „Борис Христов” (2004 г.), представлява България на конкурсите „Певец на света” в Кардиф, Уелс (2005 г.), „Опералия” на Пласидо Доминго във Вашингтон, САЩ (2001 г.) и други. Участва в майсторските класове на примите Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, на диригента проф. д-р Густав Куун. Продължава да се усъвършенства под ръководството на мецосопраното Александрина Милчева и тенора Салваторе Физикелла. От 2001г. е солистка на Националната опера, на чиято сцена превъплъщава роли като: Мими в „Бохеми”, Лиу в „Турандот”, Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини, Маргарита във „Фауст” от Ш. Гуно, Донна Елвира в „Дон Жуан”, Памина във „Вълшебната флейта” от В.А.Моцарт, Елза в „Лоенгрин”, Изолда в „Тристан и Изолда” от Р. Вагнер, Норма в Норма от В. Беллини и много други. Участва в международни фестивали в Унгария, Турция, Швейцария, Русия и Италия. През 2004г. пее в „Девета симфония” на Л. ван Бетховен в „Забраненият град” в Пекин, Китай, с „Оркестърът на нациите” с диригент Юстус Франц. Репертоарът й включва също така и творби от световната и българската камерна музика. През 2004 г. в творчески тандем с проф. Благовеста Константинова представя интегрално песните на Р. Вагнер за първи път в България. Няколкократно е била гост на Коледните концерти на “Хора на софийските момчета”. Записвала е за Националното радио и телевизия. Гастролира във Франция, Италия, Испания, Русия, Тайван, Китай, Япония, Корея, Тунис, Хърватия и др. През 2009 г. става първата българска певица представила на българска сцена ролята на Саломе от едноименната опера на Р. Щраус, подготвена под ръководството на примата Анна Томова-Синтова. През 2011г. Министерството на културата награждава Цветана Бандаловска с почетна грамота за принос в развитието на българската култура, а Съюзът на музикалните и танцови дейци й присъжда наградата „Кристална лира” за изпълнението на ролята на Зиглинде в операта „Валкюра” на Р. Вагнер. През 2016 получава наградата „Златно перо” за принос в развитието на оперното изкуство.

Проф. Йовчо Крушев концертира от 16-годишна възраст в цяла Европа, Азия, Африка. Бил е гост-солист на всички български оркестри, както и на авторитетни симфонични състави в чужбина. Репертоарът му включва огромен брой клавирни концерти, солови и камерни творби. Осъществил е десетки премиери на произведения от български композитори, както и редица записи за фонда на БНР.
Проф. Крушев има богата колекция от награди – „Кристална лира” и „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, „Золотая муза” – за принос в популяризирането на руската музика в България, Специална награда на Салона на изкуствата в НДК за интегралното изпълнение на камерните творби на С. Рахманинов. През 2009 г. е награден с най-високата степен на орден „Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие за изключителен принос към българската култура.
Активната си дейност на изпълнител, композитор и педагог съчетава със сериозни занимания с У-шу – китайска система за духовно и физическо самоусъвършенстване, възникнала преди около 3000 години. Благодарение на неговия пример и усилия от десетина години тази система замества обучението по физическо възпитание в Националната музикална академия. Това е и четвъртият предмет, който преподавa.
Творческата му дейност, включва още участия в наши и международни музикални фестивали, ансамблово музициране с видни наши инструменталисти, с български и чуждестранни диригенти, участия в жури, първи изпълнения в България, редакционна дейност, издания на негови произведения, някои от които са включени в учебните помагала на Музикалната академия или са задължителни пиеси на конкурси за млади инструменталисти. Крушев е писал музика към театрални спектакли, участвал е в съвместни рецитали с видни наши поети и актьори, често излиза с публикации на страниците на някои наши ежедневници, занимава се с благотворителност.

#тагове:

НАЙ-НОВИ: