За силата на волята или как един млад плевенчанин се справя с коварна диагноза чрез йога

21.01.2017 15:00

Това е историята на 35-годишния Михаил Михайлов. Мишо е от Плевен, 13 години е живял в София, но през 2012-а решава да се върне в родния град, тъй като, както самият споделя, тук животът е по-спокоен, а и въздухът е по-чист. Занимава се с борсова търговия и казва, че стресът, който неизменно съпътства тази професия, не е проблем, ако си достатъчно добре подготвен психически. Повод за срещата ни е начинът, по който той е избрал да се бори с коварната диагноза множествена склероза, която му е поставена през 2005 г. Буквите МС променят коренно живота на Мишо, но въпреки всички трудности младият мъж запазва висок дух и чрез йога – с много воля и усилия, които някои биха определили буквално като нечовешки, продължава напред.

21.01.misho1

Началото

През 2013 г. приятел на Михаил го запознава с йога инструктора д-р Стефан Илчев, който по това време води курсове във Военния клуб. Мишо започва да се интересува от източното учение и да чете за това как практикуването му влияе в положителен аспект върху болни от множествена склероза. Популярният инструктор го запознава със системата от физически, духовни и дихателни упражнения, действащи върху ендокринната и нервната система. Посещавах практиките му, но с настъпването на зимния сезон прекъснах, което доведе до влошаване на състоянието ми, разказва плевенчанинът.
Заболяването прогресира и Мишо започва да изпитва огромни трудности с придвижването. Рядко излиза от дома си, а в случаите, в които го прави, използва канадки и проходилка. „Може би сам съм виновен за това. Тогава оправданието ми да не посещавам практиките по йога бе студеното време и опасността да настина, но с течение на времето разбрах, че човек не трябва да прекъсва“, споделя той. По думите на младия мъж, йога е едно от най-полезните неща за пациентите с диагноза, като неговата, а влиянието върху организма е изключително благотворно.

21.01.misho2

Промяната

През 2015-а Михаил отново се обръща към йога, поставяйки си като цел да не спира, каквото и да му коства това. Посещава два плевенски йога центъра, а отделно практикува самостоятелно вкъщи. „Раздвижването, йогата и карането на велоергометър ми отнемат между 3 и 4 часа ежедневно. Когато не искам да правя нещо, се сещам за хора с моето заболяване, които са се влошили и си казвам „Ето това ще се случи и с мен, ако спра“, казва той, а примерът за положителното въздействие на двигателните упражнения е повече от категоричен – вече две години не е използвал канадките. Оставил съм ги на терасата да събират паяжини и се надявам да останат там, с усмивка разказва младежът. По думите му, още по-ценното е духовното прозрение, което е получил в резултат от практикуването на йога. „Спрях да повишавам тон, намирам положителното във всяка една ситуация, изслушвам хората, по-търпелив съм и изпитвам необходимост да помагам на другите – дори никой да не ми го е поискал. Ако някой преди години ми бе казал, че ще се променя толкова, едва ли щях да му повярвам. А йогата помага много и в професията ми, тъй като в нея има изключително много психология. Казано накратко – йога е това, което кара енергията в тялото ти да протича по-добре“, разкрива той.

21.01.misho3

Диагнозата МС

За множествената склероза няма лек и аз съм сигурен, че никога няма да бъде измислен такъв, категоричен е Михаил, отбелязвайки, че това е лошата новина. Добрата новина, по думите му обаче, е, че ако човек положи необходимите усилия и събере необходимия набор от информация, може да живее дълго, минимизирайки симптоматиката на МС. Дали подобен живот би бил щастлив – всеки преценява сам за себе си, но това е главната цел, заявява плевенчанинът. Не крие, че се е подложил на експериментална терапия, но изразява съмнение дали хапчетата не са с плацебо ефект. „За множествена склероза има много медикаменти – дори и аз не знам точния им брой. При клинично проучване те са изпробвани върху определен брой пациенти, като върху 30% от тях е намаляла честотата на пристъпите. Вероятно това е някаква надежда за мнозина от болните от МС, но докато се надяваш или чакаш създаването на лек, нещата стават по-зле. Затова аз избрах другия път – на физическото и духовното пречистване“, разказва Мишо.
Не на последно място, той съветва хората с неговата диагноза да се обърнат и към специализираната литература, препоръчвайки книгата на Свен Бьотхер „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“. За да я напише, авторът, който също страда от МС, е използвал 75 други издания, като в своята книга събира есенцията от всичко, публикувано по темата. „Спазвам около 80% от нещата, които Бьотхер съветва болните от множествена склероза, като към тях съм прибавил практикуването на йога, докато авторът се фокусира по-скоро върху комплекса от специфични упражнения, популярни като тай чи, споделя Мишо.

21.01.misho4

Трудностите

„За мен йогата е важна не само във физически, но и в духовен аспект. Понякога нямам желание да отида на йога, тъй като знам колко ще ми бъде трудно, но се старая да не мисля да това. Насочвам мислите си върху положителните неща – с кого ще се срещна в клуба, например, и това ми дава сила и импулс“, казва още Михаил. Без съмнение, за него практикуващите йога, са по-усмихнати и настроени по-позитивно. Освен това за хора с моето заболяване груповите терапии са препоръчителни, допълва той.
Но дали някой от тях все пак няма предразсъдъци и приемат ли го другите, практикуващи йога, като различен от тях, питам аз. „Не мисля, дори не съм сигурен дали всички знаят за моето заболяване. Вероятно могат да се досетят по походката ми, тъй като при изкачване на стъпала, единият ми крак трепери, както и по това, че ми се налага често да ходя до тоалетна по малка нужда – нещо напълно нормално за страдащите от МС“, без притеснение разказва Михаил.
По време на разговора ни на няколко пъти Мишо използва думите „инвалид“ и „инвалидизация“, колкото и аз да се старая да ги избягваме. Няма скрупули от това и казва, че в момента не се чувства такъв, въпреки че има определен дефицит в движенията. „Да, страдам и не ми е лесно. По симптомите, които имам, усещам, че не съм здрав, но имам надежда, че с усилията, които полагам, те ще изчезнат. Единственото нещо, за което мога да кажа, че съжалявам, е че не съм започнал да се занимавам с йога по-рано. Вероятно целият ми живот щеше да се развие по по-различен начин. Нека не прозвучи като вид реклама и всички изведнъж да започнат да се занимават с това. Строго индивидуално е и всеки трябва да намери своя начин. А и хванеш ли се, като удавник за сламка – нямаш никакъв шанс“, разсъждава Михаил.

21.01.misho5

#тагове:

НАЙ-НОВИ: