От днес започва Деветият конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“

01.01.2017 11:09

ivanradoev

От днес – 1 януари, започва да тече Деветият конкурс за българска драматургия на името на Иван Радоев. Той се провежда през 2 години и от първото му издание през 2001 г. досега включилите се в драматургичното състезание са стотици. Съорганизатори на драматургичния конкурс са Министерството на културата, Община Плевен и Драматично-куклен театър “Иван Радоев”, а патрон на събитието е кметът на общината.

Условно провеждането на конкурса може да разделим в три етапа – събирането на пиесите, които трябва да бъдат изпратени на e-mail-а на театъра в електронен вариант – крайният срок за кандидатстване е до края на м. февруари. Във втория етап се включва журито, което се състои от трима изтъкнати театрали – един драматург и двама театроведи. Журито номинира 10 от пиесите и от тези номинирани драматургични текстове се излъчват победителите. Носителят на голямата награда получава 2000 лв., грамота и прекрасна пластика, изработена от големия скулптор Георги Чапкънов. Присъждат се и две поощрителни награди, едната от които е за детска пиеса. Паричното измерение на поощренията са от 500 лв.

Последният етап от конкурса е тържествена гала-вечер, на която актьори четат откъси от номинираните пиеси и се връчват наградите. Това традиционно се случва около 30 март, рождения ден на Иван Радоев.

Един поглед назад, към историята на конкурса показва, че за своите 8 издания, носители на наградата са ставали известни и утвърдени имена в родната драматургия като Вичо Балабанов, Боян Папазов, Здрава Каменова и Калин Ангелов, Яна Добрева, Алек Попов и Диляна Манева, Пламен Дойнов. По две награди от различни години имат Яна Добрева и Боян Папазов. Много е трудно да обхванеш и подредиш в някаква стройна система всички пиеси, които се предлагат на вниманието на журито.

Няма правила как се прави съвременна драматургия – трябва ли пиесата да носи белезите на съвременността, за да е съвременна? Или да описва големи исторически събития, умее ли българската драма да се обръща към екзистенциални въпроси и ценности?  За съжаление, често в новите пиеси откриваме едни и същи персонажи, повтарящи се, но и липсващи теми. Може би проблемът е, че съвременните автори за театър се оглеждат прекалено един в друг и нямат мерките, които да си поставят сами.

Имам усещането, че всеки нов конкурс, който провеждаме има своя външна характеристика – има ли сме конкурс, който минава под знака на съавторството – дори сред десетте номинирани пиеси имаше три, писани в колектив, има ли сме и такива, които изобилстват от моноспектакли и детски заглавия. И още нещо – това е състезание с много демократични условия – могат да участват всякакви текстове за театър с единственото ограничение да не са представяни на други конкурси и да не са поставяни на сцената на професионални театри.

Хубава инициатива беше издаването на сборник с номинираните пиеси, което успявахме да правим с финансовото съдействие на Министерството на културата. Има 6 издадени книги досега, дори и като електронни книги, но отличените пиеси от последните две издания така и останаха непубликувани, защото средства не бяха отпуснати.

Има един момент в статута на конкурса, което често се тълкува неправилно от авторите. Плевенският театър си запазва правото на първо поставяне на наградената пиеса, но не е задължен да го направи – всичко зависи от репертоарната политика на института. Театърът може да включи в репертоара си някоя от номинираните пиеси, какъвто беше случаят с пиесата “Христина” на Орлин Дяков или “Катаклизми” на Здрава Каменова.

Ивет Костова – драматург в ДКТ „Иван Радоев“

#тагове:

НАЙ-НОВИ: