Иван Стамболов – Сула за новия си роман „Янаки Богомил“

На 27-ми септември, вторник, от 18 часа в Арт-център Плевен ще бъде представена новата книга на Иван Стамболов – Сула – „Янаки Богомил“. Това е поредната книга на автора след „Додекамерон“, „Сула в огледалния свят“ („Дзен и изкуството да си обършеш…“) и „Безобразна поезия“. Жанрово, тя е едновременно криминален роман и политическа сатира. Сюжетът представя живи образи от българския обществен и политически живот през последните десетилетия под измислени имена.
Ето какво сподели Иван Стамболов пред Плевен за Плевен, специално за читателите от нашия град!

– Миналата година, когато представяхте книгата си „Додекамерон“ в Галерия “Дарение-Светлин Русев“, Вие се пошегувахте, че на следващата година ще издадете и криминален роман. Оказа се, че не е било шега.
– В никакъв случай. Тогава бях ледено сериозен и даже вече имах някаква представа за бъдещия все още Янаки Богомил, макар да не бях седнал да го пиша. По принцип аз много внимавам какво обещавам, защото доста често се случва да изпълнявам обещанията си.
– С какво Ви провокира криминалният жанр?
– Всички книги, независимо от жанра си, са на една тема – доброто и злото. Това е и единствената тема, около която се върти историята на света между грехопадението и Страшния съд. Само че в криминалните книги сблъсъкът между добро и зло е съвсем изчистен, плакатно ясен – там злото напада, а доброто трябва да го победи. Всичко се развива бързо и категорично. Пък и читателите, както всички хора, имат развит вкус към извратеното, към злото, към ненормалното. Никъде отрицателните герои не са така ярко изразени, както в криминалните книги, а знаем, и е отдавна доказано, че отрицателните персонажи са по-интересни и привлекателни от положителните. В световната литература има само един 100% положителен герой и това е княз Мишкин на Достоевски. Но той е такъв, защото е замислен именно с тази цел, той е едва ли не лабораторен експеримент за литературно въплътяване на доброто.
– Тоест, във Вашия роман няма положителни герои?
– Не. Или поне не напълно. Дори самият Янаки Богомил, който рядко допуска грешки в разсъжденията си, именно заради това е горделив, тщеславен, на моменти раздразнителен и гневлив. Един от героите е суеверен, друг е неверен, трети е наивен, а четвърти – циничен. Второстепенните герои пък са бесове, нарисувани са почти карикатурно, приличат на персонажи от платна на Йеронимус Бош. Дори външният вид на някои от тях отговаря на описания от западноевропейската демонология.
– Когато обещавахте да напишете „Янаки Богомил“, споменахте, че той, освен криминален роман, ще бъде и политическа сатира. Получи ли се така?
– Хората твърдят, че се е получило. В края на краищата самият аз прекарах няколко години в активната политика, познавам се с много от действащите в момента висши политици, бил съм член на национално ръководство, бил съм водач на листа, правил съм избори, с две думи – познавам този свят и неговите обитатели. Някои от героите имат черти на съществуващи личности, други си имат повече или по-малко конкретни прототипи, описани са действителни случки, а пък измислените са достатъчно правдоподобни. И да, крайният резултат несъмнено е сатира. Но бързам да каже, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

– Ще спазите ли традицията и този път именно от Плевен да обещаете написването на следващата си книга?
– Разбира се. Още повече, че вече съм я започнал. Отново е криминален роман и е „Янаки Богомил 2“. Старал съм се интригата да е загадъчна и увлекателна както в първия „Янаки Богомил“ – до края читателят да не може да се сети кой е убиецът, това е много важно. За разлика от предишния път, когато действието се развиваше из цяла България, че даже и в чужбина, сега всички са затворени в луксозната ловна хижа „Фредегунда“ някъде в сърцето на Родопите и убиецът може да е само някой от тях. Но отсега казвам, че не е нито икономът, нито градинарят. Разбира се, заглавието не може да бъде „Янаки Богомил 2“, но още не съм се спрял на нищо окончателно. Играя си с „Ересиарх“, защото жертвата е самообявил се пророк, глава на модерна синкретична църква, но не съм се отказал и от „Божествена трагедия“ – това беше вариантът, докато романът беше замислен като пародия, но тръгна в друга посока, няма да е смешен. Поне не много.
– В „Янаки Богомил“ имаше интрига със стара византийска икона и доста се говореше за тайнството на Кръщението. Тук продължава ли тази линия?
– Да, продължава. Но тук темата са седемте смъртни гряха, които в крайна сметка погубват ересиарха, и наближаващото царство на антихриста, за което свидетелстват неговите предтечи. Изобщо, романът е увлекателен, интригуващ, посветен на борбата между доброто и злото, истината и лъжата, творчеството, разрухата и края на света.
– За сегашния или за бъдещия роман говорите?
– И за двата.