На 13 000 километра от тук – до Плевенската седловина, островите Пордим и Кнежа и залива Белене

Месецът е август и максималните температури все още достигат 30 градуса, но в следващите редове ще отправим поглед на 13 000 километра от тук, където по това време на годината температурите падат до минус 80 градуса. Антарктика. България започва своята полярна дейност там през 1967-1969 г., когато български метеоролог участва в XIII Съветската антарктическа експедиция. В полярния летен сезон на 1987-1988 г. шестима български учени участват в обединени проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване. Тази българска програма е насочена в осъществяване на научната разработка и организацията на логистиката в Антарктика. През този антарктически сезон е построен Българският заслон на остров Ливингстън, Южни Шетландски о-ви, в Североизточната част на Южният Залив. В периода между 1993 – 2015 година България организира и провежда 23 успешни Антарктически кампании.
Към юни 2016 г. българските географски имена в Антарктика са 1335 на брой, а любопитна подробност е, че общо 35 от тях носят наименованията на градове, села и други географски обекти от територията на Плевенска област. На места от Плевенско са кръстени острови, носове, нунатаци (скалист елемент от склон, планина или връх, непокрит с лед или сняг сред (или на границата) на ледено поле или глетчер), върхове, хребети.

Покритият с лед връх Левски, висок 1430 метра

Най-многобройни на Антарктика са носовете с плевенски имена – Байкал, Брегаре, Драгаш (на никополското село Драгаш войвода), Гостиля, Ласкар, Никопол, Пелишат, Сомовит и Ясен. Немалко наименования от нашата област са използвани и за кръщаване на върхове – Дъбник, Еница, Гиген, Лепица, Левски, Подем и Реселец, а на 13 000 километра от Плевенско са и островите Кнежа, Ескус (на името на античния град край Гиген) и Пордим. С плевенска топонимия са заливите Белене и Бресте, както и Бохотският нунатак и нунатак Сторгозия, хълм Горник, Гривишкият хребет, ледниците Вит, Искър, Бреница и Къшин, скалите Койнаре, Телиш и Сухаче, хребетът Левски, Плевенската седловина, Ставерският хребет.
Използван е Справочникът на българските географски имена в Антарктика със съставител Любомир Иванов

Ледникът Искър с размери 4.4 на 3 километра

Плевенската седловина с височина 500 метра

Островите Пордим – районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век