Алпинистът Боян Петров:Превръщайте една по една мечтите си в преживени реалности!

На 25 юли българският зоолог и алпинист Боян Петров покори поредния осемхилядник – Нанга Парбат. Експедицията стана факт, благодарение и частно дарение, направено на Петров от плевенчанката – баронеса Денислава Ангелова. Тя е съучредител на асоциация “Докосни дъгата”, която заедно с Петя Раева създават през 2014 г. Асоциацията има за цел да помага на децата, болни от диабет тип 1.
Алпинистът Боян Петров също страда от диабет, което налага инжектирането на инсулин по четири пъти на ден.

Със съдействието на баронеса Денислава Ангелова „Плевен за Плевен” успя да зададе няколко въпроса в кратко интервю с Боян Петров. Избрахме за място на срещата софийски парк, защото нуждата от цвят, смях и глъч са липсвали на Боян.

– Нанга Парбат – последното, засега, предизвикателство пред Боян Петров?
– Това беше една от най-трудните експедиции в досегашната ми алпийска кариера. Върхът не беше изкачван от лятото на 2012 г ( изключая зимата на 2016г – първо зимно изкачване), което силно затрудняваше екипирането на маршрута в долната му част. Имаше риск върхът въобще да няма изкачване това лято, тъй като нямаше достатъчно въжета. С Иван Томов направихме опит по обиколен маршрут, но във финалната част объркахме пътя и не успяхме да стигне върха. По време на този опит Иван получи лека форма на белодробен отток, което означаваше край на експедицията за него.
– И за да продължиш, трябваше да обедините усилията си с французина Елиас и испанеца Феран?
– Комбинацията се оказа много успешна, защото всеки от нас допълваше с различни умения и качества свръзката. Напредвахме с добро темпо, но в един от дните преди атаката направихме почивка. По време на изкачването аз бях основно ангажиран с пробиването на пъртината и два дни по 9 часа на ден се борих с дълбоките преспи.

– Моментът на покоряването?
– Върхът изкачихме на 25 юли, като в 15ч, след 9 часов щурм , пристигнах абсолютно изтощен на най-високата точка. И тримата бяхме много уморени, но все пак успяхме да почувстваме, че сме на Нанга Парбат.
Слизането се оказа още по-трудно от качването, защото имахме тънко и късо въже, с което не можехме да осигурим най-опасните участъци..
– А сега накъде?..
– Първо ми предстои почивка и възстановяване. Есента започвам тренировки и подготовка за следващите цели. Пролетта на 2017 г продължавам с Чо-Ойу и Еверест.
Чувствам се спокоен, защото съм изкачил най-смъртоностните и опасни върхове от Хималайската корона, което ми дава увереност, че ще успея да реализирам докрай проекта.
– Нещо друго, извън темата за алпинизма и 8-хилядниците?
– През зимата, заедно с Денислава, ще организираме втори поред детски диабетен лагер „Докосни дъгата“ . Ще тренирам заедно с децата, ще каляваме волята и силата на духа. Разбрах, че имаме постигнати добри резултати от летния диабетен лагер, което за мен е знак, че това е начина, по който променяме съзнанието на тези деца.

Българинът не е загубил способността да мечтае. Защото мечтата е един от най-вълнуващите върхове, към който се стреми. Чувстваш се окрилен и много неща в този свят ти се струват възможни и реални. Те са на протегна ръка, на една усмивка разстояние или на 8000 м височина.
Щастието при Боян Петров има лице и това е неговият път да реализира мечтата си! С Боян сме заедно в борбата с диабета и в изкачването на върхове.
От него научих, че има два начина да живееш живота си. Единият – като мислиш, че няма чудеса. Другият – като вярваш, че всяко нещо е чудо! Казал го е Айнщайн.
От нас за финал пожелаваме да Изберете второто и да превръщате една по една мечтите си в преживени реалности!
Денислава Ангелова

снимки: Б. Петров, Н. Стоева