Плевенчанин кара чужденци да се влюбят в българския фолклор (галерия + видео)

От гостуване в град Познан, Полша се завърна плевенският хореограф и ръководител на Клуб „Северняците“ Джейлян Демирев. Както писахме, той бе поканен да ръководи тридневно обучение по български народни танци. Повече за впечатленията си от визитата Демирев сподели в интервю за „Плевен за Плевен“.

– Г-н Демирев, разкажете ни повече за поканата за гостуването ви в Познан.
– Поканата дойде от една местна организация, която се занимава с балкански танци, но групата бе сформирана от ръководители на подобни клубове в други полски градове, както и представители на Великобритания. Събрахме се общо около 15 човека. Идеята е те да научат нови танци, които след това да преподават на своите възпитаници. Доколкото разбрах, дейността на тези хора е доста мащабна, като всеки от тях ръководи група от по около 40 човека. Преди това са гостували колеги от Гърция, Македония, Турция, Румъния, а също така поляците познават и други преподаватели от България.
Интересното е, че някои от тези ръководители се занимават с балкански фолклор повече от 15 години и за мен бе истинско удоволствие, да работя заедно с тях. На финала, разбира се, всеки от тях получи диплом за завършено обучение, което предизвика невероятна реакция на радост у всеки от тях. Надявам се тази любов към българския фолклор скоро да не утихне.

– Каква беше програмата, която бяхте подготвил за това обучение?
– Успях да направя общо 10 хора от всички етнографски области на България – Черкезко, Тракийска ръченица, Сечи копай, Маломирска суста и др. Смея да твърдя, че въпреки краткото време, с което разполагах, участниците в обучението се справиха перфектно. Работихме на ден по 5-6 часа, като дори имахме време и за преговор. Радостното за мен е, че всички останаха доволни.
Още в началото на гостуването ми стана ясно, че поляците ще организират подобен курс и в дните около Нова година, който ще бъде съчетан и с новогодишното им парти. На това обучение, обаче, ще присъстват не само ръководителите на групите, но и танцьорите, а тяхното желание бе отново да ги посетя. Почувствах се много приятно, когато мнозина от участниците в настоящото обучение попитаха организаторката Анна Трабала защо толкова късно ме е открила, не скривайки радостта си от факта, че имаме възможността да работим съвместно. Направи им впечатление, че обръщам огромно внимание на отделните детайли и посочвам къде са слабите им места, като подчертаха, че това е особено важно при овладяването на всеки танц.
Искам да отбележа, че в обучението бях подбрал само автентични хора, без да включвам хореография.

– А кое хоро, по ваше мнение, се оказа най-трудно за чужденците?
– Не бих казал, че е имало точно определено хоро, което да ги е затруднило, като цяло. Затруденията при тях идваха по-скоро от бързото темпо, но определено, научавайки стъпките, всички влизаха много бързо в час. От моя опит през годините съм стигнал до извода, че за чужденците трудни са не толкова движенията, колкото стилът и характерът на хорото. Но дори и тук, в България, има професионални танцови състави, които изпитват затруднения да представят стилно едно Добруджанско или Шопско хоро.