Две писма на Апостола представя ВИМ – Плевен в изложба в Народното събрание

Както „Плевен за Плевен“ писа, на 18 февруари в Народното събрание ще бъде открита изложба под мотото „Безсмъртието на българския дух“, целта на която е да бъдат представени животът и дейността на Васил Левски и Христо Ботев. Събитието е под патронажа на председателя на Парламента Цецка Цачева, а участие в него ще вземат три културни института от Плевен – Регионалния исторически музей, Дирекция „Военноисторически музеи“ и Художествена галерия „Илия Бешков“.

С две писма, писани от Апостола на Свободата Васил Левски, ще участва в изложбата Дирекция „Военноисторически музеи” – Плевен, съобщиха оттам. Това са писмо на Левски до Христо Иванов – Големия от 4 август 1872 г. и писмо от него до членовете на революционните комитети в България от 15 юли 1872 г. Първото е адресирано до Дели Христемага в Едрине и е с подпис Ас. Дер. Кърджяля – един от псевдонимите на Васил Левски. Съдържа указания за дейността на Вътрешната революционна организация и строгото спазване на конспирацията. Споменава се за дейността на Марин Станчов от Лясковец, убийството на дякон Паисий и задържането на един от виновниците. Дели Христемага е псевдоним на Христо Иванов – Книговезеца /Големия/ – участник в двете български легии, член на революционния комитет в Търново и сподвижник на Васил Левски.
За първи път писмото е публикувано от Васил х. Стоянов – Берон /-В: Археологически и исторически изследвания от д-ра Василя х. Стоянова-Берон, Търново, 1886 г., с.311-312/. По-късно Д.Т.Страшимиров го публикува в своя труд – Васил Левски. Живот, дела, извори. Т.І, Извори. С., 1929, с. 149-150, без да разполага с оригинала на писмото, използвайки публикацията на В. Берон. Следващи публикации: Бурмов, Ал. Поправки и добавки към издадените от Д. Т. Страшимиров документи за В. Левски. – В: сп. Българска мисъл, г. ХІІІ, 1938, кн. 7-8, с.468-491; Минев, Д. Още няколко поправки и добавки към издадените от Д. Т. Страшимиров документи за В. Левски. – В: сп. Българска мисъл, г. ХV, 19401 кн. 7, с. 408-410; Бурмов, Ал. Български революционен централен комитет. С., 1950, с. 58; Тодорова – Петкова, Б. Поправки към изданията на едно важно писмо на Васил левски. – В: сп. Исторически преглед, г.Х, 1954, кн. 2, с.79-82; Каратеодоров, К. Един непубликуван документ от Васил Левски. – В: сп. Исторически преглед, г. Х, 1954, кн.4, с.117-121; Бошнаков, Н. “За едно писмо на Васил Левси” – В: В-к “Героично минало”, бр. единствен, май 1960; Известия на държавния архив, Т. 53. С., 1987; Кирила Възвъзова – Каратеодорова, Николай Генчев. Документално наследство. Юбилейно издание послучай 100 години от гибелта на Васил Левски. С., 1973, Док. № 117, с.205.

Второто писмо е подписано от Аслан Дервишоглу Кърджяля /псевдоним на Васил Левски/. Съдържа указания какво е необходимо, за да се набавят средства за народната каса и как да става отчитането им. В писмото се съобщава, че са изпратени 10 бр. устави, които ще се раздадат на действителните членове, като всеки ще се отбелязва под определен номер и съответно ще се записва на кого какво се дава и кога. Споменава се за едно окръжно, което да бъде прочетено пред всички членове и се вменява задължението да се работи, като се спазва устава на организацията, а касата да си води дневник и всеки член да си набави оръжие.
Публикувано през 1982 г. от Л. Джипов във в-к „Народна младеж”, бр. 41/18.02.1982 г. и в-к „Септемврийска победа”, бр. 20/18.02.1982 г. ; Известия на държавния архив. Т. 53, 1987 г. Писмото не е публикувано в посочените издания на Кирила Възвъзова – Каратеодорова от 1973 и 1987 г.
Кога и как са постъпили във фонда на ВИМ тези писма няма конкретни сведения. Предполага се, че са предадени от Васил Берон на Стоян Заимов за уреждането на проектирания Музей на Българското възраждане в София. Тезата се потвърждава от факта, че във фонда на ВИМ се съхраняват и други документи от периода на национално-освободителното движение и публикувани за първи път също от Васил х. Стоянов – Берон.
Благодарение на положителното отношение, големите грижи и прозорливостта на Левски и на неговите съратници спрямо комитетските архиви днес в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в Български исторически архив се съхранява една папка, която представлява част от архива на Централния комитет в Българско. Но тъй като още при предаването й е била заведена като личен архив на Васил Левски, това наименование е запазено и досега. Този архив редом с архивите на Раковски, Каравелов и Ботев е най-ценното в нашата национална съкровищница.

В архива се намират уникални документи, свързани с революционната дейност на Левски и Централния комитет, между които е и проектоуставът на БРЦК, писан саморъчно от него и озаглавен „Нареда”, джобният му бележник, негови писма /в белова или чернова/, бележки и сметки, писма до него. Няколко десетки писма от В. Левски се намират в архивите на лицата, до които са пратени: Л. Каравелов, Д. Попов, К. Цанков и др. Само няколко документа, писани или подписани от Левски, се пазят извън Народната библиотека: в Научния архив при БАН, Държавен архив – В. Търново и Военноисторически музеи – Плевен.
Самите архиви, които служат за извори на историята, имат своя собствена история. Такава е историята на архива на Васил Левски. В Народната библиотека е предаден през 1924 г. от Етнографския музей заедно с други документи от Възраждането. В запазения от онова време инвентарен опис със заверка от 1912 г. в графата „От кого е купен или подарен документът” е отбелязано: „Доставил: З. Стоянов”. На него той е бил предаден от сподвижника на Апостола – Никола Цветков, придружавал го до Къкринското ханче и заловен заедно с него. За това съобщава Димитър Страшимиров в предговора си към първия том на „Архив на Възраждането”, където предава спомените на Н. Цветков за спасяването на архива /които той е съобщил на Димитър Пъшков – съратник на В. Левски от Ловеч /.
Текст: Емилия Зорнишка – главен уредник, ръководител отдел Научно-ескпозиционен и фондове при Дирекция ВИМ – Плевен
Снимки: ВИМ – Плевен