„Наздраве, 2016-а с…“ ректора на МУ-Плевен проф.д-р Славчо Томов

В дните около Нова година в поредица от блиц интервюта, обединени под рубриката „Наздраве, 2016-а с…“, „Плевен за Плевен“ ще ви срещне с интересни и популярни хора от Плевенско, мнозина от които разнасят славата на нашия край не само в България, но и по света. С какво ще запомнят изминалата и какво си пожелават през новата година, какво ги вдъхнови и какво разочарова – бъдете с нас и ще разберете!
В този блиц ви срещаме с ректора на Медицински университет – Плевен – проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.

Проф. Томов, с какво ще запомните изминалата година в обществен и личен план?

За мен и за академичната общност на Медицински университет – Плевен изминалата 2015 година бе много успешна и изпълнена с редица интересни събития и научни форуми, както и с добри резултати за висшето училище, намерили широк и траен обществен отзвук.

На първо място ще спомена отличните резултати от кандидатстудентската кампания – в условията на задълбочаваща се демографска криза, ние привлякохме рекордно висок брой български кандидатстуденти, които не само проявават интерес към специалностите на нашия университет, но голяма част от тях предпочитат да се обучават именно при нас, в нашия град, привлечени от съвременния облик на висшето училище, от иновациите в обучението и клиничната практика, които ни отличават на картата на висшето медицинско образование в нашата страна. Именно новите технологии – робот-асистираната хирургия, 3D обучението, сесиите Хирургия на живо, които излъчваме в аудиториите, възможностите за обучение в експерименталната операционна зала и на ендотренажорите в Телекомуникационния ендоскопски център – привлечат и многобройните чуждестранни студенти, които проявяват траен интерес към англоезичния курс на обучение по Медицина. Тази година имаме подадени кандидатстудентски документи от 450 чуждестранни граждани, от които са приети за обучение 210 граждани от 36 държави – за трета поредна година най-висок е броят на чуждестранните студенти-граждани на Великобритания, следвани от индийските студенти, на трето място – от Германия. За чуждестранните студенти учебната година стартира в началото на м. Февруари 2016 г., като ще ги посрещнем с Парти за добре дошли и с Тържествено откриване на академичната година. Приливът на български и чуждестранни студенти във висшето училище и в град Плевен е прилив на млади хора и енергия, които променят социалния и дори икономически облик на града, като го превръщат в привлекателен университетски и медицински център.

На второ място, не мога да не спомена, един видим резултат не само за Медицински университет – Плевен и за нашия град, но смея да твърдя и за цяла Северозападна България – това е завършеният вече нов учебен корпус на Факултета по фармация – четвъртото основно звено в структурата на университета, след факултетите по медицина, обществено здраве и здравни грижи. Новоизграденият Факултет по фармация в град Плевен е видимият резултат, който е плод на 2-годишния неуморен труд на страшно много хора, на които аз искам да благодаря за огромните усилия и подкрепата – на правителството, на държавните институции, на Академичното ръководство на висшето училище, на нашите партньори и изпълнители. Благодарение на всички тях, ние вече имаме завършен учебен корпус и акредитация на факултета по фармация и специалността, както и осигурено целево финансиране за оборудване, което ни дава възможността от септември 2016 да приемем първите магистър-фармацевти държавна поръчка. Смятам, че това е най-голямото постижение както за академичната общност, така и за нашия град и регион като цяло.

Събитието, което ви вдъхнови? Събитието, което ви разочарова?

Това, което ме вдъхновява, са младите хора, студентите – техния ентусиазъм, енергия и идеи. Особено силно ме развълнува и тази година събитието, което организират нашите чуждестранни студенти, вече превърнало се в традиция, наречено Ден на народите. Тази година то придоби още по-голяма популярност и мащаби – нашите студенти представиха 15 държави с техния бит, култура, кухня, танци и песни. Достойно бе участието и на българските студенти, които заслужено заеха трето място в класацията за най-добро представяне. На първо място се класираха индийските студенти, а на второ – Пакистан. Освен като празник на различните култури и народности, студентите посветиха за пореден път събитието на благородна кауза – набиране на средства за подпомагане на деца, лишени от родителски грижи. Нашите чуждестранни студенти ни показаха по един зрял и достоен начин, че в различията си ние можем да живеем заедно и единно, познавайки и уважавайки своите култури и религии. Всичко това се случи, на фона на безспорно най-разочароващото за всички нас събитие за 2015 година – терористичните атаки в сърцето на Европа – Париж – атаки, насочени срещу мирни граждани, срещу нормалния начин на живот и ценностите, които всички ние изповядваме и следваме.

Накъде върви: светът, България, Вие?

За висшето училище смея да твърдя, че върви и се развива в правилната посока – посоката на иновациите, новите технологии, към разрастване, към привличане на по-висок брой български и чуждестранни студенти. За България и света мога единствено да се надявам, че заедно, единни и обединени ще се справим с кризите  – икономически, политически, геополитически. Но първо трябва да преодолеем кризата на духа и ценностите. Мисля, че този процес вече е започнал в нас и в нашето общество – процес на обръщане към семейстовото и най-светлият празник е чудесен повод за това. Защото Коледа е празник на духа и на изконните български традиции.

Какво, защо и на кого не успяхте да кажете? Направете го сега!

Вярвам, че всички ние през годината се посвещаваме на това, което правим в професионален план, за сметка на нашите близки – те са тези, които лишаваме от достатъчно внимание, грижи и любов. За това са празниците, за да ги посветим на семейството, на най-близките, да им кажем добра дума, да споделим с тях времето си и да го прекараме в хармония, мир и любов.

Какво си пожелавате през 2016 – на себе, на близките, на града Ви?

На себе си, на близките ми и на всички пожелавам единствено здраве, защото свичко останало е постижимо във времето. Нека през новата година бъдем по-добродетелни, по-мъдри и по-състрадателни, да правим по едно малко добро всеки ден – един жест, една усмивка, едно добро дело, за да може 2016 година да ни донесе повече мир, спокойствие и любов!