Любопитно, по повод 10 декември! Планът за пробив на Осман паша

07.12.2015 8:46

Когато се разглежда Руско-турската освободителна война 1877/78 г. и в частност освобождението на Плевен, трябва да се отбележи значението за турската армия на такава ключова фигура като Осман паша. Той организира армията да отблъсне три руско-румънски опита за превземането на Плевен, удържа заетите позиции по време на тежката блокада, когато кръг от огън притиска Плевен, превърнал се в една обширна гробница за потъналата в мизерия турска армия, чието положение, по думите на самите турци, изглежда отчайващо.

v3
Но от това положение има няколко изхода, които Осман паша поставя за разглеждане пред дивизионните командири на проведения на 1 декември военен съвет. Мюширът пита: Да се остане ли в Плевен още няколко дни и да се продължи съпротивлението, докато провизиите се свършат и след като вече не остане нищо да се капитулира? Или да се излезе от града чрез пробив на обсадната линия.
Осман паша успява да прокара своето мнение: единодушно се взема решение да се направи опит за пробив. Очевидно е, че няма по-почтен и по-достоен изход от положението за една армия, която до този момент печели толкова победи. Пробивът се явява като най-рационалната операция, която трябва да се предприеме. Излизането ще се извърши през полето на река Вит, от западната страна.
Към момента на операцията Осман паша разполага с 7 бригади от по 8 батальона. От тях той формира 2 дивизии, съответно от 33 и 24 батальона. Осман паша лично поема командването на първата бригада, а начело на втората е поставен Адил паша.
След сформирането на отрядите се пристъпва към разработването на плана за изтегляне от заеманите досега позиции, определя се кои пунктове трябва да бъдат заети от войските най-напред. За по-бързо и лесно преминаване на пехотата през р. Вит е разпоредено да се построят няколко моста от наличните коли. По заповед на командването частите, въоръжени с пушки система Шнайдер, трябва да се превъоръжат с пушки система Хенри Мартини от складовете с муниции, а резервните Уинчестъри да се раздадат на офицери и артилеристи. Останалите налични провизии, състоящи се само от сухари, са събрани и раздадени в равни количества на батальоните за шест дни.
За разлика от храната, на турската армия боеприпаси не липсват. Намиращите се в склада на Главната квартира на армията муниции са раздадени във войската, като всеки нисш чин получава на ръка по 120 патрона, за които руските войници могат само да мечтаят. На всеки батальон се дават по 170 сандъка с по хиляда патрона във всеки един от тях. Артилеристите получават по 300 снаряда за всяко оръдие. За превозването на сандъците с патрони, поради недостига на товарни коне, са използвани талиги, които превозват и палатки.
Позициите, които трябва да служат за прикритие на отстъплението, са укрепени и готови за отбрана, направени са окопни постройки, готови са и мостовете през реката. На всеки батальон, освен осемте коня предназначени за превозването на вода, са дадени по 50 товарни коня и по 12 талиги с впрегатни волове или биволи.
В навечерието на пробива, Осман паша вика при себе си българските свещеници и 10 души от първенците на града, като им напомня за благосклонното си отношение и за протекцията, която те винаги намират от страна на турските власти.
Решено е войските да се съберат и да тръгнат на 8 декември вечерта. На 6 декември Осман паша отива при моста, за да направи преглед на отбранителните укрепления и в същото време да проучи неприятелските позиции, намиращи се пред северозападния фронт. Той вижда, че не всичко е приготвено както трябва, отменя първата си заповед и издава друга, с която отлага излизането за 10 декември.
Както и преди, състоящата се от 7 бригади армия се разделя на две дивизии. Първата дивизия, под командването на Тахир паша, в която влизат бригадите на Атуф паша, Юнуз бей и Тефик паша, ще представлява челото на колоната, тя е юмрукът на Осман паша, който ще удари по руските позиции. Втората, с командир Адил паша, ще се състои от бригадите на Юсеин Васфи паша, Садък паша и Едхем паша.
Адил паша трябва да доведе дивизията си при предмостовото укрепление, наблюдавайки и прикривайки тила на изтеглящата се армия, там той ще посочи на войниците си местата, които трябва да завземат.
Обозът ще потегли, след като първата дивизия премине реката. Колите, талигите и конете ще трябва да бъдат събрани близо до моста и подредени така, че да могат да минат последователно по следния ред: първи минават товарните коне, носещи мунициите на трите бригади от първата дивизия; втори – конете с резервните муниции на пехотата и артилерията, палатките и други вещи; трети – колите с напускащите града турски бежанци; четвърти – колите, натоварени с имуществото на втората дивизия; последни трябва да минат товарните коне, превозващи резервните муниции на бригадите от последната дивизия.
Обозът трябва да мине оттатък реката преди да се съмне, след което ще върви след първата дивизия на разстояние от около 1500 крачки. Бригадите на Садък паша и на Хюсеин Васфи паша, заедно с доброволческия кавалерийски ескадрон, ще вървят зад опашката на обоза, отблъсквайки атаките на неприятеля и прикривайки отстъплението.
Осман паша има намерение, в случай на успех, да стигне до р. Искър и да я премине. По такъв начин между него и руската армия се образува една естествена преграда. По-нататък той смята да мине през Кутловица, Берковица и Дорукския проход и да стигне в София, за да се присъедини към отрядите, натоварени да защитават Западните Балкани.

v4
На 9 декември, съобразно получените инструкции, всеки батальон изпраща резервните си припаси и багаж към моста.
Нощта на пробива е тъмна и влажна. Гъста мъгла се спуска над Плевен. Една четиридесет хилядна армия, преди няколко часа разпръсната на голяма площ от около 16-20 квадратни километра, се изтегля от заетите позиции заедно с колите и товарните си коне, придружена от мюсюлманското население от Плевен. В съответствие с плана на операцията и получените заповеди, войските минават през реката през нощта по двата моста. Около 5 часа сутринта първата дивизия преминава изцяло и се събира на левия бряг на реката, подготвяйки се за удар. През това време, по моста тръгва и обозът, но когато се съмва едва половината от колите са минали от другата страна. Разгъването на наличните войски в боен ред завършва окончателно едва около 9 часа. Тогава руските войски откриват огън от батареите си при Долни Дъбник срещу лявото крило на армията. Боят започва. Самият Осман паша застава начело на основните сили, като ръководи всички операции.
Въпреки добре обмисления план за пробив, Осман паша не постига успех. С усилията на полковете от Гренадирския корпус на руската армия, атаката на турската армия в направлението Долни Дъбник-Долна Митрополия е отблъсната. След преминаване на цялата руска армия в общо настъпление, в 14 часа Осман паша капитулира.

Любомир Макавеев
Дирекция „Военно-исторически музеи” – Плевен

Анотации към снимките:
1. Осман паша начело на турската армия в последната битка за Плевен.
2. Худ. Дмитриев-Оренбургски. Последният бой при Плевен

#тагове:

НАЙ-НОВИ: