Архивите разказват: Първите стъпки на автомобилния транспорт в Плевенския регион

Желанието на човечеството да се придвижва по-бързо и лесно датира от хилядолетия. За целта човек използва коня, камилата, слона, вола и други животни, които му служат вярно през същите тези хилядолетия. Техническата историята на човечеството в последните четири века се движи с ускорени темпове. Човек подчинява силата на парата за да се движи по-бързо и лесно. Така достигаме до 1886 г. и един германец, който подкарва конструирания от самия него триколесен автомобил – името му е Карл Бенц. Светът вече никога няма да бъде същият.

Автомобил “Шевролет”, собственост на кооперация “Надежда” в село (днес град) Долни Дъбник, Плевенско, с шофьор Стефан Бешков 

Първият автомобил в България се появява през 1896 г. Той е управляван от Август Шедеви – чех, който имал работилница в София. Автомобилът бил френско производство, марката била “Де Дидон Бутон” с дървени колела, плътни гуми и опростена каросерия. Първият шофьор е собственикът, който се движел из улиците на София с автомобила и се превърнал в сензация. През следващите години автомобилът все повече и повече навлиза в живота на българина. Вносът непрестанно се увеличава. Появяват се и първите сервизни работилници. Регламентират се правата за движение по улиците и пътищата. Масовото навлизане на автомобила става след Първата световна война.
С увеличаването на вноса на автомобили през 1920 г. в Плевен се появяват първите представители на този нов и модерен транспорт. През следващите години броя на автомобилите нараства. През 1937 г. броят на автомобилите нараства на 4121, а от тях 2294 броя са американско производство, което показва, че американските фирми доминират на българския пазар. Освен тях по-значителен е вносът от Германия, Италия и Франция. По това време и в региона на Плевен се появяват първите автомобили. Първата автолиния е открита през 1925 г. Тя свързва Плевен и Ловеч.
Четиридесетте години на миналия век са благоприятен период за развитие на автомобилният транспорт в Плевен и региона. Големите западноевропейски фирми производители на автомобили предлагат своята продукция на кредит. През този период плевенчаните Симеон Мерджанов, Георги Шишков и Димитър Радев притежават по три-четири автомобила за товарни превози или автобуси за превоз на пътници от Плевен към селата от региона и обратно. Представители на фирмите по това време са: Стефан Керкенезов на “Опел”, Асен Железаров на “Студебекер”, д-р Пехливанов на “Буик”, Йото Каменарски на “Фиат”, Георги Калинков на “Мерцедес”, Цоньо Йорданов на “Форд”, Николай Фелер на “Рено”, Асен Мандаджиев на трактори и вършачки.
Постепенно се откриват и автолиниите: Плевен – София т.н. автолиния “Сигурност”; от Плевен до тогавашното село Махалата, впоследствие преименувано на Пелово, днешният град Искър. Автолинията е собственост на братя Рогозанови; Плевен – село Беглеж, собственост на Дичо Каролев и други. Както разбираме и от текста автолиниите не са организирани в автомобилен транспорт, а са притежание на дребни собственици използващи 14-местни автобуси.
След 9 септември 1944 г. всички автомобили и работилници на едрият капитал биват национализирани съгласно Закона за национализацията. С постановление на Министерския съвет от 13 юли 1945 г. дирекция “Автомобилни съобщения” се прехвърля от Министерството на благоустройството към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. С това се създава единна транспортна система в страната. В брой 290 на “Държавен вестник” от 13 декември 1947 г. се установява дирекция “Автомобилни съобщения” и се облича с правата на централен орган за администриране и ръководство.
След поставеното начало на обществения автотранспорт през 1950 г. в Етрополе се организира автобаза. Към нея се организират и автостанциите в Тетевен, Червен бряг, Троян и други. В спомените си шофьори, които са основоположници на тези подразделения, разказват: “Подредихме и спално помещение за шофьорите, които се прибират по-късно от работа. Подръчните инструменти бяха много стари, износени и когато трябваше да се свали двигателя на някой автомобил, в “операцията” участваха всички “въоръжени” с лостове, въжета и други пособия.
По това време градовете Тетевен, Червен бряг и Троян са на административно подчинение на Плевенски окръг.
Използван справочен апарат: Ф. 500, инв. опис VI, а.е. № 12 л. 5 – 8; Ф. 585, инв. опис I, а.е. № 27 л. 13
Изготвил: Илиян Цветанов, старши експерт в отдел “Държавен архив” – Плевен