Деца в „животозастрашаващ глад“ – все още има такива
Когато преди 25 години световните лидери подписаха Конвенцията за правата на детето, те обещаха да гарантират на всяко дете правото на живот, правото да се образова и да бъде здраво, правото на справедливо отношение и изслушване. Дали обаче все още не сме в дълг към децата на света? Както заяви Нелсън Мандела: „Душата на едно общество се разкрива най-вече от начина, по който то се отнася към децата.“
Могат ли днешните деца да очакват по-ведро бъдеще? А утрешните деца? А децата на Филипините, работещи на плантациите за захарна тръстика от сутрин до залез? А тези, жертви на военни конфликти в страните си? А тези, които гладуват?
Подобряването на условията на живот и осигуряването на възможности за децата и младите хора да живеят пълноценно са съществен елемент от развитието. Въпреки че децата и младежите представляват потенциалът за бъдещото развитие на своите общества, те са също така сериозно възпрепятствани от липсата на развитие – 47% от всички хора, живеещи в крайна бедност, са на или под възраст 18 години – както и от социална изолация, насилие и малтретиране (което засяга най-вече момичетата и младите жени). Миналата година, по повод на 25-ата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето, Европейският парламент призова в резолюция (2014/2919) върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност „да даде приоритет на правата на децата във всички външни действия на ЕС“ и „да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатите резултати по отношение на външната дейност на ЕС, която е съсредоточена върху децата“. Той също така призова Комисията да „интегрира правата на децата в сътрудничеството за развитие и в хуманитарната помощ с цел да осигури достатъчно финансиране и да повиши нивото на защита на децата“.
Как реално се случва помощта?
Ето част от личната история на двадесет и седем годишният Мохамад Алох , който трябва да печели по-добре, за да издържа семейството си в обхванатата от конфликт Сирия. За да постигне това, той участва в два кратки курса, организирани от финансирания от ЕС проект „Ангажиране на младите хора“ в центъра за обучения на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) в Дамаск. Целта на курсовете е подобряване на пригодността за заетост в областта на поддръжката на мобилни телефони и технологиите. „Дойдох тук, за да усвоя различни умения, така че да имам достъп до наличните възможности за работа“, обяснява Мохамад. „Въоръжен“ с новите умения и оборудване, той преговаря с работодателя си за увеличаване на заплатата и за получаване на допълнителна комисионна за всеки поправен от него мобилен телефон. Сега той печели между 20 000 и 30 000 сирийски лири (95-142 евро) на месец. Мохамад е доволен от доходите си. „Работата ми харесва и се разбирам добре с клиентите и колегите“, казва той. Финансираните от ЕС курсове по проекта „Ангажиране на младите хора“, които се провеждат от UNRWA, имат за цел 33 000 млади палестински бежанци да усвоят уменията, нужни за успех на сирийския трудов пазар, където условията никак не са леки.
НАЙ-НОВИ:
- Днес: нарушено водоподаване в района на улиците: „Г. М. Димитров“, "Текийски орман“, „Огражден“ и хотел „Сторгозия“
- ГЕРБ-Плевен дари над 200 книги на читалището в село Беглеж
- Платформата „Как се пише?“ подготвя зрелостниците в социалните мрежи
- Първи художествен пленер-конкурс организира фермата за водни лилии край Плевен
- Времето в Плевен: слънчево, максималните температури ще бъдат между 22° и 24°
- Ha 29 мapт пoчитaмe блaгoчecтиви cвeти мъчeници
- На 29 март отбелязваме Деня на военноинвалидите
- 31-годишен от Буковлък отвлече жена в Благоевград, издирват го...
- Връчиха бюджетите на детските градини, училищата и образователни структури в общината
- До днес се подават документи за конкурса за временно изпълняващ длъжността „директор“ на СУ „Иван Вазов“