Важно! Плевенска област – много добро здравеопазване, тревожни демографски показатели!

За трета поредна година Институтът за пазарна икономика, в сътрудничество с Региостат, изготвя актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.Тазгодишният брой на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” съдържа анализи на тема:
 Фискална политика и регионално развитие: Препоръки за промени в подоходното облагане
 Кои области привличат най-значителни инвестиции и защо
 Пазарът на труда – път към възстановяване
 Групиране на областите според социално-икономическото им състояние и развитие
За пръв път изданието съдържа конкретни препоръки за реформи с цел подобряване на политиките на регионално развитие и в частност – повишаването на финансовата независимост. Къде сме ние? Ето анализът за Плевенска област:

През 2012 и 2013 г. пазарът на труда в областта постепенно се възстановява, но заетостта остава ниска въпреки повишаващата се инвестиционна активност. Образователната система е с добра материална и кадрова осигуреност, но качеството на образователния продукт, ако се съди от представянето на зрелостниците на матурите, е сред относително най-ниските в страната. Околната среда в областта е в сравнително добро състояние, здравеопазването получава много добра обща оценка. Инфраструктурата постепенно се подобрява, най-вече благодарение на увеличаващия се дял на пътищата с добро качество на пътната настилка и на разширяващия се достъп и използваемост на интернет сред домакинствата. Социалната среда в област Плевен е оценена като незадоволителна въпреки някои положителни процеси от последната година. Възрастовата структура на населението е по-лоша от тази в повечето други области. Местната администрация получава от бизнеса по-добра от средната оценка за своята работа, корупционните възприятия, макар и да се влошават през последните две години, остават по-благоприятни от средните за страната.
Икономика
От 2011 г. пазарът на труда в областта постепенно се стабилизира, като през 2013 г. коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години нараства за трета поредна година, достигайки 42,9%. През последната година безработицата отново се покачва – от 10,3% през 2012 г. до 12,1% през 2013 г., но остава по-ниска от средната за страната (12,9%).
Плевен е една от областите с най-бърз темп на нарастване на доходите в периода 2004–2013 година. Средногодишният растеж е 10,3%, при средно 8,5% за страната. Въпреки че разгледани в съотношение към населението, разходите на предприятията за придобиване на дълготрайни материални активи остават под средните за страната нива, през 2012 г. те надминават тези преди кризата. Същото важи и за обема на преките чуждестранни инвестиции, които след отлив през 2009–2010 г. отново започват да растат и достигат близо 195 млн. евро с натрупване към края на 2012 година.
Известни затруднения се забелязват при усвояването на европейски средства по оперативните програми. Към 31 януари 2014 г. общините в областта са усвоили 85,6 млн. лв. такива средства, или средно по 327,9 лв. на човек от средногодишното население през 2013 г. при средно ниво от 379,8 лв./човек за страната. Най-висок темп на усвояване постигат общините Никопол и Кнежа, а най-нисък – Гулянци и Левски.

Данъци и администрация
Оценката на местните жители на цялостната им удовлетвореност от живота в областта се повишава от 3,1/5,0 през 2013 г. до 3,3/5,0 през 2014 г., което е близо до средното ниво от 3,4/5,0 за страната. Подобрение се забелязва и в оценката на дейността на отделни институции, въпреки че цялостното доверие на гражданите в някои от тях (като областната и общинските администрации и местните органи на съдебна власт) остава сравнително ниско. По-голямата част от индикаторите за социално включване и условия на живот в областта показват близки до средните за страната нива. През 2011 г. относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта спада до 17,0% при ниво от 19,0% през 2010 година.
И през 2013 г. в областта няма работещо кино. Интересът към местната театрална сцена постепенно намалява – през 2013 г. са регистрирани 8,9 хиляди посещения при 11,7 хиляди през 2011 година.

инфраструктура
Рязкото подобрение на оценката за качеството на инфраструктурата в област Плевен се дължи най-вече на бързото разпространение на интернет и разширяването на дела на пътищата с добро качество на пътната настилка в областта. Въпреки че и през 2013 г. делът на домакинствата с достъп до интернет остава по-нисък от средния за страната (53,7%), той отбелязва чувствителен ръст над десет процентни пункта, достигайки 47,6%. Това се отнася и за дела на лицата на възраст от 16 до 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца, чийто дял достига 48,8% при 37,3% година по-рано.
Гъстотата на шосейната мрежа е близо до средната за страната. Въпреки че над 60% от пътищата в областта са третокласни, 2013 г. е третата поредна година на повишаване на дела на пътищата, чиято настилка е в добро състояние. Увеличението се дължи на реновирането на второкласни и третокласни пътища. Гъстотата на железопътната мрежа в областта възлиза на 4,4 км/100 кв. км, което е над средната за страната от 3,7 км/100 квадратни километра.
Демография
Възрастовата структура на населението в област Плевен продължава да се влошава с бързи темпове. Стойността на различните коефициенти на възрастова зависимост е по-неблагоприятна както от средните за страната, така и от тези на някои съседни области като Велико Търново и Враца.
Коефициентът на демографско заместване също продължава да се влошава. През 2013 г. в област Плевен се наблюдават сходни стойности на този показател в градовете и в селата, което означава, че потенциалът им за възпроизвеждане на трудовите ресурси е изравнен. Коефициентът на заместване, изчислен като съотношение между лицата на възраст от 15 до 19 години и тези на възраст от 60 до 64 години в областта е 57% при средно ниво от 61,5% за страната.
През последното десетилетие както естественият, така и механичният прираст на населението остават отрицателни, като стойностите им традиционно са по-неблагоприятни от средните за страната. Степента на урбанизация на областта е малко по-ниска от средната за страната, като през 2013 г. 66,7% от населението на областта живее в градовете. През м. май 2014 г. нагласи към миграция изразяват 30,8% от населението при 32,8% за страната.

Образование
са тенденциите в сферата на висшето образование. През последното десетилетие техният брой се увеличава непрекъснато, достигайки 2357 студенти през учебната 2013/2014 година. Относителният дял на населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование също нараства за четвърта поредна година, достигайки 22,9% през 2013 г., като по този начин областта е деветата с най-много висшисти като дял от населението. Образователната система в област Плевен се характеризира, от една страна, с наличието на достатъчен брой училища и учители и добър обхват на подлежащото на образование население, а от друга, с по-ниско качество на изхода от средното образование, ако се съди по резултатите на матурите. Плевен е една от малкото области, в които нетният коефициент на записване на населението в V-VIII клас се увеличава през 2013 г., достигайки 83,5% при средно 79,7% за страната. В същото време относителният дял на отпадналите от училищно образование остава сравнително висок – 2,9% при средно 2,3% през 2012 година. Зрелостниците от областта традиционно се представят по-слабо на държавните изпити по български език и литература от своите връстници в други области. През 2014 г. средният им успех от матурата е Добър (4,10) при средна оценка Добър (4,32) за страната, а неуспешно положилите изпита са 7,9% при средно 4,8% за страната.

Здравеопазване
Здравеопазването в област Плевен е сред най-добрите в страната. Поради добре развитата мрежа от здравни заведения на 26,2% от жителите на областта, които са ползвали здравни услуги през 12-те месеца до м. май 2014 г., им се е наложило да напускат пределите ѝ, за да получат услугите, от които се нуждаят, при средно 33,5% за страната. По-нисък дял се забелязва единствено във Варна, Пловдив, София (столица) и Стара Загора.
През 2013 г. здравноосигурени са 88,2% от живеещите в областта при средно 86,1% за страната. Многопрофилните болници за активно лечение в област Плевен разполагат с най-високия за страната капацитет от болнични легла в съотношение към броя на населението. На 1000 души от областта се падат по 6,3 легла в многопрофилните болници за активно лечение при 4,6 за страната. През 2013 г. коефициентът на детска смъртност в областта е 6,5‰ спрямо 7,3‰ средно за страната. В областта има достатъчно голям брой общопрактикуващи лекари и кардиолози. Забелязва се единствено известен недостиг на интернисти.

Околна среда
Въздухът в областта е сравнително чист, като през 2012 г. годишната концентрация на емисии на въглероден двуокис в атмосферата възлиза на 50,6 тона/кв. км при средно ниво от 346,3 тона/кв. км за страната. По-сериозни нива на замърсяването на въздуха се забелязват най-вече в община Никопол, които са следствие най-вече от производствени дейности на румънска територия.
Въпреки че през последните години се забелязват някои подобрения, делът на населението с достъп до канализация, което е свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води, остава сравнително нисък – 41,0% през 2012 г. при 56,1% на национално ниво. Оценката на местните жители за качеството на околната среда през 2014 г. (3,1/5,0) е по-ниска от средната за страната – 3,3/5,0.
Социална среда
Индикаторите за условия на живот и социално включване излъчват противоречиви сигнали. От една страна, относителният дял на бедните (17,5% през 2011 г.) е по-нисък от средния за страната, а от друга, се наблюдава по-голям дял на населението, живеещо с материални лишения от общия за страната. Това се отнася и за дела на живеещите в домакинства с нисък интензитет на икономическата дейност. Възможно обяснение може да бъде специфичната структура на дохода на домакинствата в областта и най-вече високият дял на приходите от продажби, които формират близо 8% от брутния общ доход на домакинствата при средно 1,1% за страната.
Престъпността е сравнително висока, като в съотношение към броя на населението повече престъпления против личността и собствеността през 2013 г. са регистрирани единствено в Бургас, Варна, Враца и София (столица). Именно сигурността в дома и извън дома е и аспектът от живота, при който оценката на местните жители най-много се отдалечава от средната за страната оценка.
Забелязва се постепенно покачване на интереса към местните кина и театри, като регистрираните посещения достигат съответно 55,9 и 36,7 хиляди през 2013 г., което е най-добрият резултат през последните пет години.