Шампионът Владо Ризов: Държавата не само не ни помага, но и ни пречи

Както вече писахме, вчера Плевен бе домакин на уникална надпревара по силов многобой, организирана от Българската федерация по силови спортове – стронгмен със съдействието на Община Плевен. В състезанието се пуснаха шестима атлети, членове на Федерацията, а титлата след тричасова борба с тонове тежести грабна изпълнителният директор на БФСС, Владимир Ризов. Непосредствено след триумфа си той бе любезен да отговори на въпросите на „Плевен за Плевен“.

– Владо, честита титла! Каква е оценката ти за провелото се състезание?
– Ще започна първо от неговата организация. Няма да скрия, че ни костваше страшно много усилия и спънки и едва ли ще е пресилено, ако кажа, че състезанието в Плевен за нас бе най-трудното досега. Всяко подобно начинание опира до финанси, като месец преди надпреварата бях помолил плевенския състезател Кристиян Златков и Петьо Христов, който е от Червен бряг, също да търсят спонсори. Момчетата положиха неимоверни усилия, но за жалост, една единствена фирма откликна с желание да ни помогне. Още повече, че Плевен за първи път е домакин на такава проява и моите очаквания бяха за много по-голяма подкрепа от страна на местния бизнес. Все пак говорим за областен град със сериозни фирми, но явно сред собствениците им няма хора със сърца, отворени към спорта. Не искам да бъда критичен, но няма как да не съм огорчен.
– Въпреки това, обаче, състезанието събра доста зрители.
– Да, фенове определено не липсваха, за което искам да им благодаря. Това ме зарадва и се надявам и те да са останали доволни от шоуто.

– Разбрахме, че година и половина си бил извън състезанията. Каква беше причината?
– Извън състезателна дейност, но не и извън състезанията. Този спорт ми е на сърце и душа – вече 11 години съм в него, имам зад гърба си много сериозна състезателна кариера с 27 първи места, вече 28 с днешното. Имах проблеми от личен и здравословен характер, а и ми е доста трудно да съчетавам организирането на състезанията със състезателната дейност. А за участието в Плевен реших съвсем спонтанно миналата седмица. Както се видя, не съм в лоша форма, но съм доста далеч от това, което бях през 2012 г.
– Върна ли се желанието ти да участваш в състезания след днешната победа?
– Това зависи от много неща. С председателя на Федерацията решихме, че това ще бъде последното състезание, което правим по този начин. Оттук нататък, ако предварително не се съберат необходимите средства за нормалното провеждане на едно състезание, просто няма да се наемаме. По принцип, като дата следва събитие в Червен бряг, но всичко зависи от това дали ще можем да осигурим средства.

– Какво би казал на момчетата, които сега правят първи стъпки в този спорт?
– Днес имаше две доста млади момчета (бел. ред. Кристиян Златков и Петьо Христов), които много ме радват. Напомнят ми за мен, когато бях на тяхната възраст, тъй като и аз започнах да тренирам горе-долу по това време. И двамата са много надъхани и сърцати, развиват се страхотно и с всяко следващо състезание показват изключителен прогрес. Старая се да им помагам – било със съвети, било с практическа помощ. Няма да скрия, че направихме това състезание главно заради тях – за да им повдигнем духа и да увеличим желанието им, защото е съвсем различно да се представиш пред родна публика. Аз съм от Габрово, няколко години поред правихме състезания там и зная каква е тръпката да те подкрепят твои съграждани. Само мога да пожелая на Кристиян и Петьо успех и никакви контузии.

– В световен мащаб силовите спортове са превърнати в мощна индустрия, а каква е ситуацията на този етап у нас?
– Да, този спорт е изключителна шоу индустрия по света, особено след като американците го приеха присърце. За съжаление, в България, въпреки че има хора с много пари, изключително трудно намираме споснсори. Заедно с председателя на Федерацията – Милчо Троянов и неговия брат работим букално денонощно за развитието на този спорт у нас и постоянно търсим подкрепа, а състезанията ги организираме на мускули. В противен случай той ще изчезне от спортната карта на България, въпреки че има потенциал и много млади момчета, които искат да се занимават с него.
Вземете за пример какво се прави в Унгария, Литва, Латвия, Словакия или Естония, макар че по нищо не им отстъпваме като състезатели. Дори сме по-добри. Лошото е, че държавата не си мръдва пръста и не само, че не ни помага, а ни и пречи. В момента сме в процедура по издаване на спортен лиценз и мога да споделя, че сме подложени на убийствена бюрокрация. Не зная дали си видял татуировката на гърба ми – там е написано „Умиране има, отказване няма“. Това е моят девиз и нещото, в което вярвам безусловно, така че нищо не може да ме спре.