„Отново избуя и тази пролет…“

„Отново избуя и тази пролет.
По-свежа, сякаш,че не си била.
Кажи ми своята тайна, за да мога
повторно като теб да се родя”

Вчера в книжарницата на издателство „Български писател” в столицата, минути преди настъпването на астрономическата пролет, се събраха хора, обединени от магията на поезията, за да споделят различните си усещания от представяне на поетичния сборник ”Ранени думи” на плевенската поетеса и председател на Дружество на писателите в Плевен, Лалка Павлова. Вечерта се проведе под ръководството на Боян Ангелов, който бе улеснен от обстоятелствата да представи книгата не точно по сценарий, а по съображения на това, че гостите имаха и друго участие. И точно тук беше магията на вечерта.

Георги Константинов дойде само за една прегръдка и две поздравителни думи към авторката. Найден Вълчев се беше обещал: ”Лалке, тази вечер съм твой” и остана докрай. Христо Ганов нямаше как да не е там, защото той е дългогодишен редактор на авторката и много често неговите категорични зачертавания с червен молив са водили поетесата към намиране на точния поетичен изказ. Присъстваха още и главният редактор на вестник ”Словото днес” – Надя Попова и още много известни и неизвестни почитатели на словото. От Плевен пристигна специално делегация от членове на Дружеството на писателите. След малко приветствено слово и кратка рецензия на книгата Боян Ангелов даде ”зелена светлина” на гостите за изказвания и музикални поздрави. Веднага зазвуча песен, съпроводена от китара. Последва изказване в стил ”Следя поезията на Лалка, вдъхновяваща е, възхитителна…“. И накрая –„Лалке, обичам те!”. В същия дух се изказаха още няколко гости. С най-обикновения си глас, с най-човешките думи Лалка Павлова ни прочете цикъл от нейното творчество от детството до днес. Тук цареше гробна тишина. Всеки си го изживяваше по своему и всеки пътуваше там, където ни водеха стиховете, по съкровените стъпки на нашия живот от:
„Магията на мойто детство…
Единственият рай от спомени.
Сред новото ни вълче време,
което никой, никога и с нищо
не може да ни вземе”

до:

„Навярно краят вече наближава,
Щом сетивата се изострят.
Сега случайните лъчи надежда
не могат вече да ме стоплят”

Лалка Павлова, обаче, насочи вечерта в друга посока. С много искрена радост ни представи свои бивши ученици, сега вече студенти, които са членували във водения от нея поетичен кръжок ”Огледало”. С ентусиазъм започна да ни разказва за успехите им, представи ни ги един по един. Студент, възпитаник на Езиковата гимназия в Плевен, ни поднесе своите прекрасни песни под съпровод на китарата му. И така, ако ние от Дружеството на писателите – Плевен не прекъснахме тази тирада от хвалби за успехите на учениците и не поискахме думата да кажем няколко думи за Лалка и за нейната работа като председател и поет, тя сигурно щеше да ни говори не за себе си, а за другите цяла вечер. Таня Любенова сподели мили думи за нейната всеотдайност и приятелско рамо, с което Лалка подкрепя всеки от членовете. Емилия Трифонова пък й пожела по-оптимистична нотка в нейните произведения от сега нататък. Вечерта завърши с чаша вино в ръка, приятелски прегръдки, много цветя, автографи и много блясък в очите. Блясък от искрени пожелания за здраве, за творчески събития и обич между хората.
Текст и снимки: Емилия Трифонова