Всеки осми българин е с данни за хронично бъбречно заболяване

УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен отбеляза Световния бъбречен ден – 13 март. Глобалната здравна инициатива е посветена на профилактиката и лечението на бъбречните заболявания, обяви на пресконференция началникът на Клиниката по нефрология и диализа проф. д-р Васил Тодоров. Провежда се за девети път в повече от сто страни на пет континента. Мотото на тазгодишната кампания е „Мисли за бъбреците си, те са на твоята възраст!”. Тона информират от Пресцентър на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен.

Основната цел е да напомни на хората, че бъбречните заболявания са важни, значими и инвалидизиращи, че твърде често симптомите им не са тежки, обичайно се игнорират или началното протичане е латентно – безсимптомно или малко симптомно, допълни проф. Тодоров. Задачата на инициативата е и да насърчи здравословни навици, предпазващи от хронични бъбречни заболявания, да обучава лекарите за тяхната ключова роля при навременното откриване на хроничните бъбречни заболявания и за намаляването на риска от тях. Да подчертае важната роля на местните и националните здравни власти за контролирането на епидемията от хронични бъбречни заболявания.
Клиниката по нефрология и диализа е една от най-големите и в България. Тя разполага с Отделение по нефрология с 25 легла и Отделение по диализа с 21 хемодиализни апарата, информира началникът на Клиниката.
През 2013 г. в Отделението по нефрология са лекувани 700 пациенти с различни бъбречни заболявания. Част от тях са от други области – пациенти с тежки или трудни за диагностика и лечение болести или с хронична бъбречна недостатъчност. В отделението се прилагат всички модерни диагностични методи, в това число ехография, контрастна урография, компютърна томогрофия, пункционна бъбречна биопсия. Последната се осъществява в България още само в София и Варна.
В отделението по диализа през 2013 г. са лекувани общо 276 пациенти: с хронична бъбречна недостатъчност – 236, с остра бъбречна недостатъчност и интоксикации – 40. Този обем на дейността е много голям.
През 2013 г. броят на хемодиализните процедури е 15 131, отчете проф. Тодоров. В Отделението се осъществяват всички методи за създаване на временен и постоянен съдов достъп за хемодиализа, а съвместно с Отделението по съдова хирургия и Клиниката по гнойна хирургия се провежда лечение съответно на усложненията на постоянния съдов достъп и имплантация на катетри за перитонеална диализа.
През 2013 година са осъществени общо 101 първични и реконструктивни артерио-венозни анастомози. От тях 37 са на болни от област Плевен, останалите 64 са на болни от други области. Имплантирани са общо 103 тунелизирани катетъра. От тях – 11 са на болни от област Плевен, останалите 92 са при болни от областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе , Силистра, Бургас и Ямбол.
Навременното диагностициране и правилното лечение хроничните нефропатии и на други болести, водещи до бъбречно увреждане, сред които най-важни са захарният диабет и високото кръвно налягане, може да предотврати или да отсрочи значително развитието на хронична бъбречна недостатъчност, напомни проф. Тодоров. Захарният диабет е най-честата причина за достигане до краен стадий на хронично бъбречно заболяване, подчерта той. В най-големите страни по света – САЩ, Франция, Германия и др. диабетната нефропатия е причина №1 за хронична бъбречна недостатъчност и за диализно лечение.
По данни от проведено проучване – скрининг за хронични бъбречни заболявания от Българска бъбречна асоциация в 12 области – София, Пловдив, Плевен, Варна, Пазарджик, Смолян, Благоевград, Монтана, Габрово, Ловеч, Враца и Видин, с обхванати над 2 000 души се установи, че честотата на хроничното бъбречно заболяване у нас е 13 %, което означава, че един от осем българи е с данни за хронично бъбречно заболяване. С нарастването на възрастта честотата на хроничното бъбречно заболяване се увеличава: 6% – при възраст от 20 до 44 г., 10,7% – при възраст от 45 до 59 г. и 25,4% – при възраст над 60 г.
Проучването показа още, че честотата на хроничното бъбречно заболяване е най-висока при хора със захарен диабет – 27,1%. При наличие на артериална хипертония с данни за хронично бъбречно заболяване са 19% от болните. По-малко от половината пациенти с диабетна нефропатия провеждат ренопротективно лечение.
Ако хроничното бъбречно заболяване не бъде лекувано навреме и правилно, то прогресира и се стига до необходимостта от диализно лечение или бъбречна трансплантация, категоричен бе специалистът. В края на 2013 година в България има малко над 3 400 души на диализно лечение.
Ранното откриване на бъбречно увреждане е изключително важно! То ще даде възможност за навременно лечение, с което може да се избегне или поне да се отсрочи с години започването на диализно лечение. Именно затова хората трябва редовно да бъдат изследвани за бъбречно заболяване. Лекарите, пациентите и здравните власти трябва да бъдат обединени в дейността си за ранното диагностициране и лечение на хроничните бъбречни заболявания.
Бъбречните заболявания са чести и опасни, но когато са открити навреме, те са лечими.
Инициатори и организатори на Световния бъбречен ден са Международното дружество по нефрология и Международната федерация на бъбречните фондации. В България организатор на провеждането на Бъбречния ден е Българската бъбречна асоциация. Нефролозите от Плевенската университетска болница са членове на Асоциацията и всяка година вземат участие в провеждането на Световния ден.