Три деца от Дома в Тотлебен са намерили семейства в чужбина през 2013-а

Както „Плевен за Плевен” писа, в началото на седмицата областният председател на БСП, Румен Петков, посети Дома за деца, лишени от родителски грижи „Младен Антонов” в Тотлебен. Заедно с кмета на Община Пордим, Илиян Александров, той направи дарение от книги и билети за мотошоуто „Нощта на скоковете”. Своята благодарност за жеста от името на възпитаниците на Дома изрази неговият директор Димитрина Иванова. Ето какво сподели тя за живота в детското заведение, проблемите и успехите на неговия екип.

– Г-жо Иванова, колко са възпитаниците на Дома към този момент?
– Капацитетът на Дома е 65 деца, като 61 са настанените при нас. Текучеството е много голямо, защото има друг вид социална услуга. Знаете, че в региона много добре върви приемната грижа. Децата се настаняват от регионалните дирекции „Социално подпомагане” със заповед и съдебно решение.
– Колко са децата, настанени в приемни семейства?
– От началото на годината досега това са 12 деца на различна възраст. Хубавото за този вид социална услуга е, че вече се търсят по-големи деца. Сега, например, тече процедура за две деца, които са на 14 години. Семействата, в които отиват, са от професионални приемни родители, преминали съответния курс на обучение и проучени добре от Дирекция „Социално подпомагане” и Отдел „Закрила на детето”, като се предполага, че могат да полагат грижи за децата.
– Имате ли обратна връзка със семействата?
– Да и сме радостни, че досега нещата се развиват добре. С изключение само на едно дете, което не пожела да отиде в приемно семейство, тъй като има по-големи братя и сестри. Приемните родители идваха няколко пъти в Дома, но детето отказа и остана при нас.

– Има ли много подобни случаи на деца, които имат по-големи братя и сестри?
– Може би 50% от децата са по три или дори четири от семейство. Сред тях има кръгли сираци, а част от децата са при нас вече 10-12 години. До този момент не ги е потърсил никой, като те са предлагани за осиновяване. Според новия Семеен кодекс, всички деца, непотърсени от родителите си в продължение на шест месеца, са в регистъра за осиновяване, като в Дома те са над 40. Имаме три международни осиновявания от началото на годината в Италия, а миналата година техният брой също бе такъв. Последното от децата беше на девет години, а другите съответно на осем и на десет. Нямаме национално осиновяване, тъй като децата тук са големи, а не е тайна, че семействата предпочитат по-малките.
– На каква възраст са децата тук?
– От 3 до 18 години, като в момента имаме само едно до 7 години, а другите са по-големи. Тук са и четирима младежи над 18 години, като това е със санкция от Дирекция „Социално подпомагане”. Те все още учат и престоят им ще бъде удължен до 20-годишнината им.
– Само от Плевенска област ли са вашите възпитаници?
– Не, имаме такива и от Севлиево.

– Разкажете ни малко повече за направения ремонт на сградата на Дома.
– Ремонтът бе на стойност около 2.5 млн. лева, като успяхме да го реализираме благодарение на спечелен проект по Програма „Развитие на селските райони”. Дейностите ни започнаха още през 2007 г., самото финансиране дойде през 2009 г., а същинският ремонт стартира през 2011 г.
– Търсите ли дарители и какви са основните нужди на децата тук?
– Работим основно с дарители, тъй като средствата на Община Пордим са доста ограничени. И през тази, и през миналата година намерихме спонсори, които осигуриха летния отдих на всички деца. За щастие, нямаме проблеми с отоплението и храната, тъй като Общината има сключен договор с фирми-доставчици.
– А има ли случаи на деца, които бягат от Дома?
– Има такива случаи, като те са основно на деца с противообществени прояви, настанени тук от Прокуратурата. В момента имаме дете, обявено за общонационално издирване. Тук е от месец юли, но целият му престой в Дома едва ли е повече от десет дни. През останалото време скита, а преди да дойде тук е извършило множество кражби – главно на апартаменти и автомобили. Именно това е и най-тежкият ни проблем, защото тези деца са на по 13-14 години и досега изобщо не са посещавали училище. Записваме ги в първи клас, како тепърва се учат да четат и пишат.

Текст и снимки: Радослав Христов